Преди 25 години бе решена съдбата на две държави: Югославия и Чехословакия. Двете страни възникват след Първата световна война по сходен начин. Но краят им е съвсем различен. Да си припомним:

На 26 август 1992 премиерите на Чехия и на Словакия Вацлав Клаус и Владимир Мечияр договарят мирното разпадане на общата чехословашка държава. И още на същия ден обявяват, че от началото на 1993 Чехия и Словакия вече ще са две самостоятелни държави.

На същата дата - 26 август 1992 - в обсадения от сърбите босненски град Сараево също се случват знаменателни събития. Почти до основи изгаря Националната библиотека на Босна и Херцеговина, съхранявала вековните традиции на мултикултурното съжителство в региона. На този ден окончателно става ясно, че войната в Босна ще остави незаличими следи.

Сараево 1992 година: пламъци в Националната библиотека на Босна и Херцеговина

Една история, два края

Югославия и Чехословакия напускат сцената на международната политика почти едновременно, но по доста различен начин. При това възникването им от развалините на Австро-унгарската империя в края на Първата световна война носи много общи черти. И при двете държавни образувания целта е сходна: различни, но близки по традиции и култура народи и национални малцинства да се обединят в обща, самостоятелна държава.

Още преди края на Първата световна война ръководителите на чешкото и на словашкото национално движение се споразумяват за създаването на обща държава. Чехословакия е всичко друго, но не и хомогенна: от общо 14-те милиона жители 7 милиона са чехи, 2,5 милиона са словаци, а судетските германци са над 3 милиона. Към тях се прибавят и многочислени унгарски, украински и полски малцинства. Макар че от самото начало се преследва целта да бъде създадена чехословашка национална идентичност, а малцинствата да се ползват със значителни права, всичко си остава само официална фразеология. В действителност винаги се е усещала доминиращата роля на чехите, които са не само най-многобройни, но и най-силни в икономическо и културно отношение. След революцията от 1989 в Словакия се надига мощна вълна от искания за независимост. Именно това развитие довежда до разпускането на общата чехословашка държава на 1 януари 1993 година.

Съдбата на Югославия

Макар в началото да е твърде сходна с тази на Чехословакия, съдбата на Югославия се развива по съвсем различен начин. И тук основната идея е да се съберат няколко сродни народностни групи в обща държава. В състава на Югославия влизат обаче народи, които са носители на твърде различни исторически и културни традиции. Едни вече са имали свои утвърдени държавни структури (например сърбите), докато други никога не са разполагали със самостоятелна държавност.

Още от самото начало Югославия прокламира равноправие на всички народностни групи и закрила на малцинствата и техните права. Въпреки това обаче мнозина се чувстват ощетени откъм привилегии, а опитите за установяване на единна югославска нация така и си остават безуспешни, независимо от всички усилия. Краят на тази история е известен на всички: войната демонстрира по особено красноречив начин слабостта на изкуствено създадената държавна общност, която се разпадна на отделни етнически групи, а националните граници между тях бяха прокарани с невиждана бруталност. И докато днес Чехия и Словакия поддържат отлични двустранни отношения, в страните от бивша Югославия още оплакват многобройните жертви и огромните разрушения. А Босна и Херцеговина си остава и до днес - повече от 20 години след края на войната - една бедна, нефункционираща и крайно разединена страна.

Като на война

• Каски наместо абажури, оръжия по стените: Военният хостел в Сараево е дело на Ариан Курбасич, който сам е дете на войната - роден е през 1992 година по време на войната в Босна. Хостелът представлява един въд възстановка на обсадата на Сараево. Когато посреща гостите си, домакинът винаги носи каска и бронежилетка.

Преживяване, от което ти настръхват косите

• 10 евро струва нощувката в общата "спалня", в която са нахвърляни дунапренени матраци и военни одеяла. Предлагат се вестници от онова време, а от високоговорителите непрекъснато се носят шумовете от изстрели и експлозии. Включително и през нощта.

Лукс ли?

• Електричеството, с което се захранват малкото на брой крушки, се набавя от автомобилен акумулатор. През нощта хостелът се осветява със свещи. Течаща вода няма, а една малка печка на дърва е единственият източник на топлина.

Автентично

• Прозорците са облепени със същия найлон, раздаван навремето от бежанските организации към ООН. С него хората в Сараево са облепяли разбитите от експлозиите прозорци.

Първите му думи

• Ариан Курбасич разказва, че и неговият баща е участвал във войнните действия в Босна. "Бъди внимателен" били първите думи, след "мама" и "татко", които се научил да казва.

Следи от куршуми по стените

• След като Словения и Хърватия се отделят от Югославия, в Босна и Херцеговина също се пораждат стремежи към независимост. Само че между различните етнически групи възникват вражди. Босненците и хърватите искат независимост, сърбите са против. Ситуацията ескалира, когато през 1992 година няколко държави признават Босна и Херцеговина за независима.

Ужас, продължил 1425 дни

• Обсадата на Сараево продължава близо четири години. 380-те хиляди жители на града остават без храна, електричество, вода и отопление. Снабдяването на обсаденото население с най-необходимите неща се извършва по въздушен мост. За да се предпазят от снайперистите и бомбардировките, много хора се укриват в мазетата. В Сараево загиват 11 541 души, сред които и 1 600 деца.

За да няма повече война

• В бункер под хостела Курбасич показва архивни кадри от онова време. "Ако искаш да спреш войната, трябва да вземеш превантивни мерки. А най-доброто превантивно средство е знанието", казва Курбасич. И добавя: "Който прекара тук една-две нощи, неизменно започва да гледа на нещата по съвсем друг начин". Именно това е целта му: да покаже на хората какво е да живееш по време на война.