В Турция политическата температура е толкова висока, че човек би помислил, че изборите са съвсем близо. Президентът Реджеп Ердоган изнася речи почти ежедневно, въодушевявайки верните последователи на управляващата партия, обнадеждената опозиция планира безпрецедентни събития, а слуховете намекват за големи промени в политическия пейзаж.
Но в действителност следващите избори ще са чак тези за местна власт през март 2019 г., последвани от избори за парламент и президент през ноември същата година. Но априлският референдум за увеличаване на изпълнителната власт на Ердоган - който той спечели с малко мнозинство, внесе такива промени в турския политически живот, че сега всички партии работят до краен предел.
Напрежението ще стигне своя връх в края на тази седмица, точно преди населението да излезе в близо едноседмични празници. Тогава както Ердоган, така и лидерът на основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) ще проведат събития в един и същи ден. Ердоган ще участва в масов митинг в събота в източния град Малазгирт, с който ще се отбележи годишнина от битка от 1071 г., при която тюркски племена побеждават византийски сили, с което помагат за отварянето на пътя към Анадола за тюрките.
Почти в противоположния край на страната лидерът на РНП Кемал Кълъчдароглу ще постави началото на четиридневен „Конгрес на справедливостта" в западния регион Чанакале, посветен на недоволството от съдебен произвол по време на чистката след неуспешния опит за преврат от юли 2016 г. Кълъчдароглу ще се опита да надгради изненадващия успех на своя „Марш за справедливост", проведен по-рано тази година, по време на който той извървя пеш разстоянието от Анкара до Истанбул и поведе стотици хиляди души по време на най-голямото опозиционно мероприятие в Турция от години.
Войнственият президент и умереният опозиционен лидер си размениха горчиви нападки, като обвиненията на Ердоган срещу Кълъчдароглу дори предизвикаха спекулации, че лидерът на РНП може да бъде арестуван – нещо, което правителството отрече. В рамките на последния им конфликт Ердоган се подигра на Кълъчдароглу за това, че е бил заснет облечен в потник докато яде по време на марша. „Това е обида за моите граждани", каза Ердоган.
Референдумът от април трансформира турския политически живот не само като даде на Ердоган повече власт (което ще стане, ако той спечели изборите през 2019 г.), но и позволявайки му отново да стане лидер на своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР), което влиза в сила незабавно. Ердоган беше партиен ръководител докато изпълняваше длъжността на премиер от 2003 г. до 2014 г., но в рамките на предишната конституция той беше принуден да прекъсне връзките си с партията, след избирането си за държавен глава през 2014 г. След победата на референдума той тутакси поднови старата си длъжност.
Но минималната преднина, с която спечели, представлява притеснителен знак за Ердоган и ПСР, независимо от това, че предизборната кампания беше силно наклонена в негова полза. Трите най-големи града в Турция – Анкара, Истанбул и Измир, гласуваха с „не", като мнозина кюрди бяха отблъснати от съюза на ПСР с националистите. „Отговаряйки на сигналите от референдума, Ердоган подготвя ПСР за изборите от 2019 г.", пише консервативният коментатор на в. „Хюриет" Абдулкадир Селви.
След връщането си начело на партията Ердоган се опитва да заяви отново превъзходството си върху партийния административен апарат, твърдейки, че той страда от „умора", призовавайки за нужда от подновяването му и твърдейки, че само той самият ще определя стила на партията. „Подготовката на Ердоган за вътрешни промени в партийната организация отразява неговото желание за преустройство на партията спрямо новата реалност на единствения лидер", казва Йозгюр Юнлюхисарчъклъ, директор на офиса в Анкара на американската организация GMF
. Със своето ударение върху правосъдието РНП проучва дали има смисъл за алианс с другите анти-Ердоган сили, включително прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), чийто лидер Селяхатин Демирташ е в затвора от миналата година. Националистическите кръгове също са разтърсени от обещанията на водещата дясна фигура на Мерал Аксенер за създаване на нова партия, която да се противопостави на Партията на националистическото движение (ПНД) на Девлет Бахчели, станала съюзник на ПСР.
Юнлюхисарчъклъ смята, че РНП се опитва да засили близостта на групите, които са били против Ердоган на референдума, обединявайки се зад кандидат, който може да го победи на втория кръг на изборите за президент през 2019 г. Той обаче предупреждава: „Това няма да е лесна задача, тъй като няма много общи неща между тези партии, освен това, че са против ПСР и Ердоган". ---------------------- Материалът е на Стюард Уилямс и е публикуван от агенция „Франс прес".
