Веднага след смъртта на Йосиф Сталин, неговият вътрешен кръг започва една безмилостна борба за власт. Близостта до автократа е било всъщност компрометиращ фактор, който може да струва живота на всеки. В края на краищата, Никита Хрушчов печели, а губещите останаха мъртви, някои политически, а други буквално.
Йосиф Сталин управлява Съветския съюз повече време, отколкото всеки друг комунистически лидер. Управлението му започва с победа над лидерите на съперничещите си фракции, след смъртта на Владимир Ленин през 1924 г., и завършва, когато грузинският самодържец почина от инсулт на 5 март 1953 г..
Докато беше жив, никой от колегите на Сталин не се осмели да оспори властта му. Всеки помни несправедливата съдба на тези, които са загубили благоволението на Сталин. Ала веднага след като водачът почина, най-близките му съюзници започнаха да се борят за наследството му.
Тъй като никой в Съветския елит тогава не е бил достатъчно мощен, за да концентрира властта в ръцете си като Сталин, трите най-влиятелни длъжностни лица, образували триумвират, като всеки контролирал даден клон на властта.
Георги Маленков, който е бил заместник на Сталин, оглавил правителството и става премиер на Съветския съюз. В същото време, Никита Хрушчов, бившият лидер на Съветска Украйна, овладява Комунистическата партия.
Колкото до палача на тайната полиция, Лаврентий Берия, който ръководи също и Съветската ядрена програма, той остава министър на вътрешните работи, запазвайки контрол над тайните служби. Като грузински сънародник на Сталин и може би най-близката му подкрепа, Берия е начело на страховитите НКВД през 1938-1945, и извършва безпощадни репресии по време на Втората световна война.
И Маленков и Хрушчов се страхуват, че Берия ще се отърве от тях на първо място, така че те решават да атакуват, преди да успее.
През лятото на 1953 г., позицията на Берия като ръководител на НКВД изглежда силна. Въпреки това, Маленков и Хрушчов нападат неочаквано. През юни 1953 г., след завръщането си от пътуване до Източна Германия, Берия е арестуван.
По време на пленарно заседание на Централния комитет на Комунистическата партия, висшите членове на партията обвиняват Берия, че е архитект на репресиите (което е вярно) и британски шпионин (което не е).
При изброяването на зверствата през ерата на Сталин, те едва споменават покойния лидер. Според обвиненията, всичко е по вина на Берия. Той не е имал шанс да се защити и е екзекутиран същата година. Така той повтаря съдбата на своите предшественици от НКВД по времето на Сталин: Ягода и Ежов.
След падането на Берия, Хрушчов и Маленков обръщат оръжята си един срещу друг. Маленков е много по-малко харизматичен и активен от Хрушчов, така че той губи. През 1955 г. на друга пленарна сесия бил онстранен от поста министър-председател.
Въпреки това, борбата не е приключила. Маленков прави нов съюз с други двама бивши колеги на Сталин: Вячеслав Молотов, външен министър, известен с подписването на съветско-германския пакт за ненападение през 1939 г. и Лазар Каганович.
Заедно те инициират гласуване за оставката на Хрушчов от поста първи секретар на партията по време на среща на правителството през 1957 г.
Хитрият Хрушчов обаче пренасрочва гласуването да се проведе на нов пленум на Централния комитет през юни 1957 г. С подкрепата на младите членове на партията, включително и на Леонид Брежнев, Хрушчов обръща дискусията за грешките си в спор за престъпленията през годините 1930 и 1940. И отново, поддръжниците на Хрушчов остро разкритикували старата гвардия за репресии и кръвопролития.
Били са прави: Маленков, Молотов и Каганович имаха сериозно участие в смъртта на невинни хора. Но Хрушчов, който ги критикува, също не е с чисти ръце.
Каганович го пита: "А ти не подписа ли документи за екзекуции в Украйна?". Той просто замълчал.
Както и да е, Хрушчов печели. Времената били далеч по-сладки от управлението на Сталин, така че никой не е бил екзекутиран, или хвърлен в затвора, а вместо това им е било позволено да живеят и да получават пенсия.
Що се отнася до Хрушчов той е управлявал Съветския съюз още седем години, преди да бъде свален през 1964 г. от младите членове на партията, които го подкрепили през 1957 г. Той завършва годините си в политическа забрава и писане на мемоари.
