Сирия и Украйна не са единствените страни, които световният хегемон САЩ се опитват да потъпчат, но се препъват в Русия. Един от най-важните региони, където се оформя новата част от спиралата на сблъсъците на руските и американките геополитически интереси, са така наречените Западни Балкани.

В периода от 1991 г. до 1999 г. САЩ и НАТО нанесоха серия хибридни удари по Югославия и на първо място по сърбите. Югославия от процъфтяваща многонационална страна се превърна в съвкупност от малки държави, раздирани от междунационални противоречия, а сърбите – в аутсайдерите на Европа. Днес Държавният департамент няма никакво намерение да дава на балканските държави ключ към решаването на проблемите им. Напротив, стратегията на САЩ и НАТО по отношение на региона се състои в това да разпалва нови конфликти в редицата обкръжаващи Сърбия страни – така е по-удобно Западните Балкани да бъдат поставени под контрол. Казано по-просто – окупирани.

Целта е „мека“ анексия

С днешна дата в региона има няколко замразени или горещи конфликти. Замразен конфликт е в сръбската автономна област Косово и Метохия, завзета през 1999 година от албанските бунтовници при непосредствената военна намеса на НАТО и САЩ.

Горещите конфликти са в Босна и Херцеговина, където Република Сръбска се обявява срещу евроатлантическата интеграция на Черногорието, което по пътя на фактическа („мека“) анексия САЩ се опитват да превърнат в протекторат, и в Македония, по отношение на която също е задействан „великобританският сценарий“ за отнемане на суверенитета на страната.

На 27 юли делегация на парламентарно представени политически формации от Република Македония, в лицето на председателя на македонската партия „Гражданско обединение за Македония“ (ГРОМ) Стевчо Якимовски и председателя на Демократическата партия на сърбите в Македония (ДПСМ) Иван Стоилкович, посети Русия. В хода на срещата между македонските парламентаристи и колегите им от руската Държавна дума бе отбелязано, че напоследък в Македония се наблюдават все повече настойчиви опити за превръщането на страната в протекторат на НАТО, въпреки волята на повечето нейни граждани.

Според представителя на руската страна, депутата от руската Държавна Дума Сергей Железняк: „Днес, под пряко влияние отвън, се извършват груби опити за намеса във вътрешните работи на суверенна Македония; опити за промяна на националната ѝ идентичност, посочени в нейната Конституция, държавното ѝ устройство и националните ѝ символи“.

Няма как да не отбележа, че преди няколко месеца американският военен аташе в Белград Матю Макгрей, в интервю пред сръбските медии, разкри картите на американските служители на сигурността, отбелязвайки, че целта им е „включването на шест балкански народа в международната система.“ Под „международна система“ Макгрей очевидно има предвид не толкова ЕС, колкото НАТО. При това, съдейки по всичко, американската дипломация и чиновниците от Северноатлантическия алианс не се интересуват ни най-малко от мнението на населението в държавите. Кой има интерес от това бързане?

Каква е причината за скоростното и натрапчиво въвличане във военните игри на Черна гора, Македония и Сърбия – чрез нагли подкупи за елитите, организиране на провокации срещу Русия (както се случи в Черна гора, където западните специални служби разкриха и възпряха „подготвян държавен преврат“ от агенти на Москва); със заплахи и преследвания на противниците на превръщането на балканските страни в придатъци на Северноатлантическия алианс и САЩ? Всичките тези събития много напомнят на подготовката на хитлеристите за похода им на изток през 1941 година, когато общоевропейската „антисъветска коалиция“ нанася поредица от удари в окупираните от Вермахта страни.

Ето сега, на 2 август тази година, вицепрезидентът на САЩ Майкъл Пенс възнамерява да посети Черна гора, за да участва в срещата на върха на Адриатическата харта, а едновременно с това да направи оглед на новата колония и да подхвърли на Подгорица 10 милиона долара „помощ“  във вид на поощрение за правилния избор на съюзници.

Първата световна война започна от Балканите

В САЩ много добре знаят, че Първата световна война започна от Балканите. И ако си поставят за цел отново да разпалят поредната голяма война в Европа, за нейното начало няма как да се намери по-добро място от Западните Балкани. Друг е въпросът, че европейските страни, включително Германия, на този етап не са мотивирани от разгръщането на бойни действия. Следователно всички надежди на новия световен хегемон НАТО, на неговата бюрократична машина, която представлява и основният инструмент на силите му, са насочени към ескалация на войната срещу неудобните нему страни.

В САЩ са наясно, че в разпадащата се на фрагменти Европа съвсем скоро може да се сформира алианс от редица балкански страни, който би станал сериозен коректив на общоевропейската политика и алтернатива на страните марионетки на Съединените щати в лицето на Полша и Прибалтийските републики. Ето защо американската дипломация днес прави всичко, за да не се допусне обединяване на страните от бивша Югославия, нито пък тяхното икономическо и политическо развитие. И най-добрият начин за обезпечаване на надежден контрол над Западните Балкани е създаването в региона на система на външно управление в лицето на наддържавните международни структури, за което  собствено, и проговори пред медиите Матю Макгрей.

Още по-определено по този въпрос се изказа посланикът на САЩ в Сърбия Кайл Скот, който в свое интервю за радиотелевизионната компания на Войводина (РТВ) преди около три седмици подчерта буквално следното: „Виждам как руснаците активно участват в подривна дейност в страните от  региона (на Балканите – бел. ред.) и използват за това сръбската територия. Аз бих нарекъл това злокачествено влияние на Русия.“ След това Скот демонстрира пред публиката най-високо равнище на неадекватност, заявявайки, че „руският хуманитарен център в Ниш е център на шпионажа“.

Възниква въпросът: как да се тълкува настаняването на американски и натовски военни бази на Балканите? Хуманитарни центрове? А самият посланик – какъв е той: дипломат или „наблюдаващ“ Сърбия представител на американските силови структури, който смята за нормално да диктува свои условия на една суверенна държава?

Възможно ли е противопоставяне на силите на НАТО и САЩ на Западните Балкани?

Става все по-очевидно, че САЩ, използвайки своето влияние в НАТО, искат да превърнат Балканите в проамерикански троянски кон в Европа. Максимумът, който Русия може да направи, е да разкрие пред населението в региона и другите страни в света престъпните замисли на глобализаторите. САЩ и НАТО предлагат на Балканите независимост от Русия, за което създават митове за някакви зловещи намерения на Русия по отношение на балканските страни, като едновременно с това всячески блокират достоверната информация.

От разговорите си с лидерите на македонските партии ГРОМ и ДПСМ Стевчо Якимовски и Иван Стоилкович (виж по-горе) авторът на тези редове стигна до извода, че например в Македония, днес господства проамериканската преса. Цялата независима и национална преса в тази страна е унищожена, така че не само гражданите на Македония, но и нейните политици, да не знаят, да речем, за съществуването на Евразийския икономически съюз.

С какво могат да се противопоставят балканските страни на своите задокеански надзиратели? Убеден съм, че опора за запазването и укрепването на тяхната идентичност и независимост може да бъде само воденето на външна политика, насочена към постигане на извънблоков статут на балканските държави.

Сега на Западните Балкани са останали всичко на всичко три „безстопанствени“ страни – Македония, Сърбия и отчасти Босна и Херцеговина – имайки предвид проблемите там. Очевидно е, че след като сломи Македония чрез предизвикан в нея метеж от страна на албанското население и използвайки македонско-албанския конфликт за въвеждане на войски на НАТО в Македония, Северноатлантическият алианс ще се заеме плътно със Сърбия – последната твърдина в региона; ако не самостоятелна, то поне с „многовекторна“ политика.

Неслучайно при подкрепата на САЩ на Балканите е задействан „Проект за албанските общини“, чието предназначение е да създаде хоризонтална система за взаимна подкрепа на контролираните от албанците общини – в самата Албания, Прищина, Македония, Черна гора и Прешевската долина в Сърбия.

Такава е балканската перспектива, която добре осъзнават в Белград, където през юни тази година при прякото участие на президента на страната Александър Вучич стартира Белградският стратегически диалог – формат за международно обсъждане на ключови за региона проблеми. Един от първите резултати от този диалог е продължаването на стъпките в развитието на концепция „Б-4“ – обединяване на четирите балкански държави (Сърбия, Черна гора, Македония, а също така Босна и Херцеговина) около идеята за извънблоков статут на тези страни. Друг, не по-малко значим резултат, бе подкрепата на идеята на Вучич за сформирането на Балкански митнически съюз (с участието на Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и Албания). Във въпросния проект се предвижда запазване на условията на Договора за свободна търговия между Сърбия и Русия и разширяване на сътрудничеството на балканските страни с ЕВРАТОМ по отделни търговски споразумения.

Западните медии вече нарекоха този проект „ръката на Москва“. Ръководството на Черна гора отиде още по-далеч, подлагайки на открита критика дадената инициатива с надеждата да се хареса на американските си господари. Тоест, сега всичко, което не спомага за установяването на американска световна хегемония, бива обявявано, без много шум, за резултат от вмешателството на Русия.

Междувременно спасяването на балканските, а после и на другите европейски страни от американското мегавлияние не е просто позиция на отделни политици; това се превръща в ключово условие за оцеляването на Западните Балкани и Европа като такава.