Някои германски градове ограничават движението на дизелови автомобили. Франция и Великобритания пък забраняват дизеловите и бензиновите коли от 2040. Нека не се заблуждаваме: и електроавтомобилите няма да решат проблема.
Не ми ги хвалете тези негодници - производителите на автомобили! Откакто се знае, че този бранш - който в Германия дори е наричан образцов - си е направил таен картел, срещу автомобилните концерни от Волфсбург, Щутгарт и Мюнхен се изсипват тонове помия. Което е напълно разбираемо, след като аферата с манипулираните дизелови двигатели подкопа сериозно доверието в производителите на автомобили.
Самите автомобилни фирми си мълчат. Което също е разбираемо, тъй като разследването за договорки все още е в самото начало, а и за тях важи презумпцията, че са невинни до доказване на противното. И второ: всяка грешна дума може да причини щети за милиони. Затова е по-вероятно по темата в бъдеще да се изказват само юристите.
А дали е така?
В същото време противниците на автомобилите и на двигателите с вътрешно горене празнуват: те предусещат края на своя враг - бълващата отрови в атмосферата задвижваща система за автомобили, работеща с изкопаеми горива. Така ли е обаче?
Всичко това много напомня за трудния енергиен обрат, който струва милиарди и не може да бъде осъществен без щедри държавни субсидии. Това обаче не пречи на германските производители на слънчеви панели да фалират един след друг. Никой от нас не желае в двора си ветрогенератори, нито пък е склонен близо до имота му да минава магистрален електропровод за високо напрежение. Така е и с двигателя с вътрешно горене: въпросът е същият, както и при енергийния обрат: откъде ще дойдат необходимото електричество и топлоенергия, след като бъдат закрити всички конвенционални електроцентрали?
Електроавтомобилите не са решението
При автомобилите въпросът звучи така: с какво ще се придвижваме, ако бъдат забранени двигателите с вътрешно горене? Разбира се, че с електроавтомобили, гласи прибързаният отговор. Но точно тук е заровен ключът: никой засега не знае, дали електрическите автомобили ще се окажат годни да изпълнят тази мисия. Защото екологичните ползи от тях засега са много спорни: така например можете да карате една Е-класа на "Мерцедес" цели 8 години, преди да достигнете нивата на замърсяване на околната среда както при една електрическа "Тесла". Ако един конвенционален двигател с вътрешно горене изразходва под 6 литра бензин, според днешните стандарти той не замърсява околната среда повече, отколкото една малка градска кола "Тесла". Една от причините за това е тежащата около един тон батерия на електроавтомобилите.
Милиони електрически автомобили означава също и милиони батерии. Това от своя страна означава, че ще са ни необходими редки суровини като литий и най-вече кобалт, които се вграждат в батериите. А откъде идва кобалтът? Основно от Конго - една разтърсвана от гражданска война и проядена от корупцията страна. Още по-лошо дори: в добива на кобалт в Конго са заети основно деца. А без кобалт от Конго няма да излезе нищо от прекрасните планове за електромобилност.
При производството на батерии се отделят отровни вещества и фини прахови частици, както и тонове въглероден двуокис. А когато им свърши животът на всички тези милиони и милиони батерии, те трябва да бъдат адекватно съхранявани или рециклирани, иначе се превръщат в специален отпадък.
Електрифицирайте аутобаните!
А може би електрическите автомобили представляват само временно (преходно) решение. Нищо чудно технологията на бъдещето да се нарича горивна клетка. Може би. Само дето никой не знае това точно - нито един автомобилен корифей, нито някой шеф на автомобилен концерн може да гарантира това. Никой все още не знае отговора на този въпрос.
Решението на проблема може да се окаже на съвсем друго място - повече трамваи и омнибуси в градовете. А защо да не помислим например за това да електрифицираме аутобаните, а тировете и пътническите автобуси, оборудвани с електродвигатели, да вземат електричество от контактната мрежа над аутобаните? Още повече, че тази технология е измислена отдавна.
Проблемът се заключава в следното: като гледаме колко дилетантски Германия се опитва да извърши енергийния обрат, губим надежда, че е възможно да бъде осъществен и още един обрат - по отношение на мобилността. Дори бих казал че е абсолютно невъзможно, докато лошите момчета от автомобилната мафия продължават да имат думата.
