Дали ЕС да затвори вратата за Турция или не? Това е големият въпрос, който вълнува мнозина в Европа. Има обаче още едно средство, което би свършило по-добра работа, отколкото заплахата с край на преговорите за членство.
Не е лошо, когато представителите на ЕС и Турция говорят по изключение едни с други, а не едни срещу други - както се случи на срещата в Брюксел във вторник. Само че дори и тези разговори приличат по-скоро на клатушкане насред развалините на техните отношения.
За съжаление, стана модерно да свеждаме турско-европейските отношения до "отворени" и "затворени врати". С това, разбира се, се имат предвид преговорите за присъединяването на Турция към ЕС.
Официален край на преговорите?
Трудно е да се отрече, че правителството на Ердоган се отдалечи само и то със зашеметяващо темпо от "отворените врати" на ЕС. Присъединителните преговори де факто са замразени. Сега всъщност става дума само за това: да затръшне ли ЕС шумно и официално вратите за Анкара или да се въздържи? Към момента изглежда малко вероятно Европа да тръшне вратите. Макар и при последната среща в Брюксел ЕС да не пропусна да повдигне пред турските представители въпроса за масовите арести на журналисти например.
Впрочем, не е напълно неоснователен аргументът, че ЕС би следвало да не допуска шизофреничното отношение към Турция, при което присъединителните преговори уж се водят на хартия, но същевременно вече изобщо не са желани, а и на практика те вече не се осъществяват. Но още по-силен в момента е доводът, че с евентуално едностранно прекратяване на преговорите ЕС би сервирало на Еродаган на сребърен поднос аргумента, който той най-много желае. Защото тогава турският президент ще може да каже на привържениците и на противниците си: "Виждате ли, ЕС не ви иска!". Мерки срещу едноличната власт на Ердоган са почти невъзможни. Защото той отдавна не се интересува дали Турция действително ще се присъедини към ЕС, или не.
Какво може да помогне?
По-умно от страна на ЕС би било да приложи средства, които действително могат да подействат на турското правителство. А такива са икономическите средства. В икономическата сфера не е достатъчно само да се напомня на Ердоган и сие, че сегашното им поведение масивно отблъсква както туристите, така и инвеститорите, както и че подкопаването на правовата държава дългосрочно изтръгва почвата под краката на самата Турция: защото ако няма икономически успех, недоволството на и бездруго разединеното турско население ще продължи да нараства.
ЕС обаче може да направи много повече, отколкото само да отправя предупреждения. Ердоган има голям интерес да може още по-просто да изнася стоки в ЕС. ЕС обсъжда понастоящем дали да не започне преговори за задълбочаване на митническия съюз с Турция. И дали да не обвърже търговските облекчения със спазването на човешките права. ЕС на всяка цена би трябвало да стори това! С "моркова", наречен митнически съюз, Евросъюзът може да постигне в Анкара вероятно повече, отколкото с "тоягата", т.е. със заплахата за прекратяване на присъединителните преговори. Само че ЕС не трябва да проявява твърде голяма готовност да го стори. Дължи го на собствената си съвест – и на всички онези в Турция, които все още не са загубили вяра в Европа.
