Учили са ни, че популистите говорят онова, което иска да чуе народът. И че нямат понятие как да го осъществят. Но щом е тъй, значи не-популистите са в малцинство. Хайде да направим един тест, предлага Феликс Щайнер.

Последното изследване на фондация "Бертелсман" ме хвърли в недоумение. Нима ще се окажа популист? И ако се окажа – дали това пък е чак толкова лошо? Та нали близо 30 процента от германците също се оказват несъмнени популисти, а други 34% - "отчасти популисти". Тоест, не-популистите са в малцинство. Така им се пада. Щом не искат да мислят като мен ...

Да те обвинят в популизъм, особено в десен популизъм – в Германия това си е направо ругатня. Левият популизъм не толкова. В училище са ме учили, че популизъм означава да говориш онова, което иска да чуе народът, без обаче да имаш каквато и да било идея как всичко това може да се осъществи. Според тази дефиниция, най-големите популисти в Германия са социалдемократите и левите, които непрекъснато зоват за "повече справедливост". Но всъщност кой ли може да каже що е то "справедливост"? И още: тя струва много пари, а никой не знае откъде ще се вземат те.

Въпросът за критериите

Фондацията "Бертелсман" е избрала други критерии. По отговорите на общо осем въпроса тя решава кой е пълнокръвен популист, и кой – само наполовина. За популиста са характерни три основни нагласи: той е против истаблишмънта, против плурализма и за народен суверенитет. Тъй че – дайте да направим теста.

Не, аз не съм против истаблишмънта, не го отхвърлям, включително и в политиката. Смятам дори, че народът има право да го управляват най-добрите в тази страна. Тъкмо поради това не виждам нищо скандално и във факта, че канцлерката получава по 15 хиляди евро на месец – още повече, че всеки член на Управителен съвет на провинциална спестовна каса печели повече. На елитите си ние трябва съответно да се отплащаме, включително и под формата на парични възнаграждения. Та нали всеки мъж и всяка жена в тази страна имат шанса да си пробият път нагоре.

За народен суверенитет? Зад това се крие желанието да се провеждат референдуми и допитвания до народа при всяка отворила се възможност. Че защо да харесвам такова нещо? Само преди година британците си набавиха горчивия опит, че има комплексни въпроси, които не бива да се решават с референдуми. Германците също на два пъти щяха да вземат исторически неправилни решения по ключови въпроси, ако ги бяха питали. Например – през 1950-те години по въпроса за въоръжаването на разоръжената дотогава ФРГ, и през 1980-те години за така нареченото "двойно решение" на НАТО.

Нека освен това да отправим поглед към германските провинции и общини, където по закон могат да се провеждат допитвания до народа. В повечето случаи резултатът се предрешава от това, че пред урните не се явява необходимият брой гласоподаватели, защото много хора не се интересуват от подробностите на демокрацията. Ясно е, че след като в избрания от мен парламент заседават тъкмо най-добрите – то те имат моето доверие и пълния мандат да решават всички въпроси по съвест.

Повече плурализъм, моля!

Остава въпросът дали съм против плурализма. Твърдо не! През изтичащия законодателен период нищо не ме дразнеше толкова, колкото нарочно поддържаната скука в германския Бундестаг. Там нямаше и следа от плурализъм на мненията: да приемеш без нито един парламентарен дебат близо милион така наречени "бежанци", много от които нямат никакъв документ – какво е това?

Други теми като ограничаването на свободата на словото в интернет или гей-браковете все пак бяха удостоени с едночасови спорове. Не че тези спорове са били някакъв звезден миг за парламента... Във всяко телевизионно шоу и във всеки разговор край маса през последните години е имало доста повече демократични дискусии, отколкото в германския парламент.

В този смисъл аз направо мечтая за очакваното влизане на още две партии в Бундестага наесен – либералната СвДП и „Алтернатива за Германия", които не следват доминиращите политически убеждения на управляващата сега широка коалиция, на зелените и левите. Мечтая парламентът ни отново да стане храм на германската демокрация, където най-после отново се водят плуралистични дискусии.

Тъпото е, че фондация "Бертелсман" лепва етикета "популисти" единствено и само на избирателите на „Алтернатива за Германия". И стига до извода, че привърженицте на СвДП също са с по-популистки нагласи в сравнение с тези на ХДС или на Зелените, например.

Нима аз все пак ще се окажа популист, след като пожелавам успех на либералите и „Алтернатива за Германия"?