През май в Брюксел президентът Реджеп Тайип Ердоган води разговори с лидерите от ЕС за отварянето на нова страница в турско-европейските отношения след няколко месеца на напрежения преди референдума в Турция през април. На срещата на Г-20 в Хамбург той също имаше срещи с европейските лидери, включително с германския канцлер Ангела Меркел, за да очертаят нов курс в двустранните отношения.
Докато всички очакваха нов и по-позитивен климат, миналата седмица германският външен министър Зигмар Габриел обяви голяма промяна в политиката за Турция. Откъде изникна това? Какво стои зад него?
Два скорошни случая се споменават като възможна причина за този завой в политиката. Първата е задържането на германски гражданин в Турция за предполагаемата му замесеност в незаконни действия. Втората е твърдението, че Турция проверява германски компании в Турция като част от разследването срещу ФЕТО (Фетхуллахистката терористична организация). И двете твърдения са безпочвени.
Няма заплаха за германски или други чуждестранни граждани в Турция, когато посещават или са по работа в страната. Цитираната причина за ареста на германски гражданин е съдебен процес и единствено съдилищата могат да издадат крайната присъда. Освен това няма черен списък на германски компании, които са разследвани или са взети на прицел по някакъв друг начин.
Има около 7000 германски компании в Турция и някои от тях правят бизнес от почти век. Никоя чуждестранна компания не е била закрита или разследвана след опита за преврат през юли. Компаниите, които са закрити или конфискувани, са единствено и само такива, притежавани от мрежата на ФЕТО.
Турско-германските отношения имат дълга история и няма
никаква основателна причина за прекъсването им сега. Стотици
хиляди германски граждани, туристи и бизнесмени посещават Турция
всяка година без никакви проблеми. Над три милиона хора от
турски произход живеят в Германия като граждани и легални
жители. По абсолютно никакъв начин няма причина да ги
разглеждаме като заплаха или да мислим, че те са в опасност.
През последното десетилетие последователните германски
правителства на канцлера Ангела Меркел не криеха опозицията си
срещу пълноправното членство на Турция в ЕС. Турция все пак
продължи да работи с Германия на различни нива. Има други
пунктове на разногласия по въпроси като интеграцията и
асимилацията, културния плурализъм и сирийската война. Въпреки
тези различия обаче миграционното споразумение между Турция и
ЕС, постигнато под германско ръководство, доведе до спиране на
притока на бежанци от Сирия и региона към Европа. Икономическите
отношения също се развиваха добре във времена на сътресения.
Германската позиция относно референдума на 16 април
обаче беше изненада. Забраната на турски политици от
управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР),
включително министри, да се срещат с турски избиратели в
Германия е абсолютен нонсенс. Докато на агитаторите от лагера на
противниците на реформите бе позволено да организират серия
програми, поддръжниците на конституционните реформи не получиха
същото пространство на свобода. Германски медии и политици се
оплакват от свободата на сдружаване в Турция, но германските
власти дори не разрешиха на Ердоган да се срещне с турски
граждани и сънародници, за да проведат мирен митинг.
Нещо по-лошо, водещи организации на терористичната
Кюрдска работническа партия (ПКК) проведоха митинги на открито и
закрито не само в подкрепа на кампанията за “не” на
референдума, но и за пропагандиране на идеологията на ПКК и
оправдаване на терористичните й актове. Нещо повече, десетки
заподозрени гюленисти бяха допуснати в Германия, когато за тях
има издадени заповеди за арест в Турция. Към това се добавя и
обсесията от Ердоган на германските медии, които звучат повече
като разпокъсани мисли на душевно болен, а не като сериозен
политически коментар.
Сега германското правителство казва, че ще отнесе
въпроса към Европа, което значи, че ще използва властта си, за
да мобилизира другите европейски страни срещу Турция.
Действително ли това е трезва политика? Мисли ли си някой, че
единствено Турция ще пострада от този ирационален подход? Още
колко дълго Германия ще си затваря очите пред основателните
безпокойства на Турция за сигурността заради присъствието на
ПКК, ФЕТО и други групировки, чиято отличителна черта е
откритата враждебност към Турция, съюзник от НАТО и страна
кандидатка за членство в ЕС? Как Германия или която и да било
друга страна биха реагирали, ако Турция позволяваше на голям
брой антигермански лица и организации да извършват безмилостни
атаки по Германия?
Очевидно предстоящите в Германия избори през септември
имат роля във всичко това. Антитурският популизъм носи
аплодисменти, внимание и гласове. Нещо повече - някои виждат
Ердоган и Турция като “другото”, чрез което да отклонят
вътрешните си проблеми към далечен и въображаем враг. Някои
политически кръгове в Европа използват Турция като проблем, за
да избегнат да се погледнат в огледалото и да си дадат сметка за
собствения образ. Те се обръщат към изопачената си представа за
турците като за варвари, за да се чувстват добре самите те и да
избягат от същинските проблеми като нарастващата ксенофобия,
безработица, неравнопоставеност, домашно насилие, груб
индивидуализъм, расизъм, сексизъм, класова борба,
мултикултурализъм и цялостното отслабване на Европа като идея.
Трябва обаче да се изправим пред простия факт, че
превръщането на Турция във “враждебно друго” може и да донесе
ползи в краткосрочен план на политическите опортюнисти и
крайнодесните расисти в Европа, но нито ще реши собствените
проблеми на Европа, нито ще осигури политическа и морална пътна
карта за бъдещето. Това само задълбочава усещането за недоверие,
което трови отношенията между Турция и Европа от една страна и
ислямските и западни общества от друга.
Това състояние на нещата трябва да бъде отхвърлено в
момент, когато подобни глобални проблеми като
неравнопоставеност, несправедливост, тероризъм, отчуждаване и
недоверие изискват глобално партньорство и разбирателство.
Отношения, базирани на доверие, взаимен интерес,
равнопоставеност и уважение, са възможни и необходими между
Турция и Европа. Турци, германци и европейци трябва да поработят
усърдно, за да избегнат неразумните подходи и безотговорните
политики, които ще завършат, причинявайки вреда на всички.
БТА
