Александър Херцен навремето смятал, че за да се превърне Русия в нормална страна, трябва да се сменят поне две поколения, които да не са яли бой от властите. Ето какво казва по този повод бившата дисидентка Л. Алексеева.

Вие ръководите московския клон на Хелзинкския комитет – най-старата все още съществуваща правозащитна организация в Москва. През 2006 казахте, чев трийсет процента от случаите успявате да защитите хората от несправедливи съдебни решения. Тогава твърдяхте, че това е добър резултат. Още ли сте на това мнение?

Людмила Алексеева: Мнозина тогава мислеха така, аз самата - също. По съветско време не сме можели и да си представим, че е възможно да окажем някому реална помощ. Можехме само да апелираме към властите и да им обясняваме, че хората имат права, а държавата е длъжна да ги спазва, както и да зачита достойнството на гражданите. Ние обаче не можехме да оказваме пряка помощ. По-късно това стана възможно. На първо време – в трийсет процента от случаите, а днес и по-често.

Означава ли това, че днес човешките права се спазват повече от преди?

Не. Това означава само, че правозащитното движение днес е вече по-мощно. А и хората знаят, че имат права и се чувстват достатъчно силни, за да ги защитават. Държавната власт не се държи по-добре от преди, но самочувствието на нашите граждани е вече друго, пораснало. По съветско време имаше само шепа правозащитници. Само в Москва имаше правозащитно обединение, но в другите градове – бяха само отделни хора. Днес има правозащитни организации във всеки регион на страната.

Кои са най-тежките нарушения на човешките права в Русия?

Трудно е да се каже. Правата на военнослужещите се нарушават по един начин, тези на жените – по друг. Длъжни сме да помогнем на всички, чиито права са погазени. По време на една среща с нашия президент споменах пред него само някои от най-тежките нарушения – такива, които са особено очебийни – например възпрепятстването на обществения контрол над затворите. Там се изтезават хора, стига се дори до убийства. Обществеността трябва да знае какво се случва там.

По време на една от многобройните акции на Л. Алексеева (ноември 2009)

Много млади хора междувременно излизат на протести по улиците на Русия. Как оценявате промяната на протестното движение?

Днешната младеж е много интелигентна, а и знае почти всичко за живота. В сравнение с тях, моето поколение беше направо примитивно. Руският философ Александър Херцен веднъж бе казал, че с тази си нещастна история Русия има нужда от смяната на поне две поколения, които да не са яли бой от властите, за да се превърне в нормална европейска страна. Казал го е, без да знае какъв драматичен 20-ти век ни е очаквал. Ние сме изминали едва половината от този път. След краха на комунизма в СССР вече израсна първото свободно поколение. Истинско щастие е, че доживях да го видя със собствените си очи.

Вие сте родена на полуостров Крим. Как оценявате ситуацията там?

Това развитие е много горчиво. За мен хората там са приятели, братя и сестри. На страната бяха нанесени непоправими злини. Вината ни към украинците е огромна.

Промени ли се по някакъв начин ситуацията с човешките права в Украйна?

В Украйна правозащитното движение възникна значително по-късно, отколкото в Русия. Още в постсоциалистическия период, по времето, когато още нямаше никакъв конфликт между Русия и Украйна, руските правозащитници полагаха големи усилия да помогнат за развитието на правозащитно движение в Украйна. По онова време украинците изоставаха значително. От доста време не съм била в Украйна, но доколкото мога да преценя, там сега е по-лесно човек да се пребори за своите права, отколкото в Русия. В същото време украинското правозащитно движение си остава по-слабо развито, отколкото руското.

Какво трябва да сеслучи, за да се помирят отново руският и украинският народи?

Повечето от моите съграждани би трябвало да спрат да слушат злите приказки, които се изсипват от телевизионния екран, и вместо това да разчитат на собствения си разум. Те са длъжни да се отнасят към украинците така, както те заслужават – т.е. добре. А украинците би трябвало да осъзнаят едно: когато нашите управници водят агресивна политика спрямо Украйна, това далеч не значи, че всички руснаци одобряват анексията на полуостров Крим. Смятам, че за Русия Крим е нещо като куфар без дръжка. Той наистина изглежда красиво, но я се опитай да го носиш! Тази анексия си беше малоумно начинание с непремислени последици. Всички ние - и руснаци, и украинци - още дълго ще страдаме от онова, което се случи.

Людмила Алексеева е историк по образование, правозащитничка и бивша дисидентка. През 1976 тя е сред създателите на московския клон на Хелзинкския комитет. Година по-късно властите я принуждават да напусне Съветския съюз. От САЩ тя продължава своята правозащитна дейност. След краха на СССР, Алексеева се завръща в Русия през 1993 година. От 1996 тя е председател на московския Хелзинкски комитет.