Следващите международни конфликти могат да започнат от изграждането на нов язовир или отклоняване на река, при нарастващия недостиг на питейна вода и вода за промишлена употреба. Група от европейски хидролози и политолози е направила опит да прогнозира това с анализ в списание Global Environmental Change".

Авторите анализират политическата ситуация около общо 1400 резервоари -съществуващи и в процес на изграждане по трансграничните реки и околните язовири. Предлагат термина "хидролитично напрежение" и класифицират районите с по-високи и по-ниски рискове на този вид на напрежение. Само в Океания го няма, благодарение на разпределението на нейните държави.

Учените са намерили един "изключително усилващ фактор", който води до потенциален конфликт на територията на североизточна Африка. Това е басейнът на река Нил, чието използване е регламентирано в международен договор.

Конфликтът назрява между Египет и Етиопия. Етиопия е планирала (в ущърб на квотата) да получи повече от Сини Нил, като пренасочи част от водите от басейна на река Нил към река Аваш (която няма излаз на море), за да се построи язовир и да произвежда повече електроенергия. Проектът може да намали долното течение на река Нил - очевидна заплаха за египетската икономика, която от древността зависи от речния цикъл.

През октомври миналата година група учени от Университета на ООН предупреди за друг възможен конфликт - потенциално първия ядрен конфликт заради "хидролитично напрежение" между Индия и Пакистан. Разпределението на водата никога не е бил основен проблем в сложните отношения между двете страни, но може силно да загрее вече съществуващите разногласия.

Други области на конфликт от този род са между Китай и Виетнам, между Бирма и нейните съседи, между Боливия и Чили, между Никарагуа и Коста Рика. Всяка година се появява ново напрежение при споделяне на водите на реки, а някои от участващите страни са ядрени и не може да бъдат атакувани без последствия.

Решения на местно равнище, като изграждане на язовир в една страна, което затваря водата на съседите се сочат като "небалансирани и потенциално взривоопасни". Единственият вариант е адаптиране към новите условия, прилагане на ефективни технологии за водоснабдяване и разумно намиране на взаимноприемливи и балансирани решения по дипломатически път.

Готов ли е светът за това?