Полската управляваща партия "Право и справедливост" прокара на бърза ръка в парламента пакет от закони за реорганизация на съдилищата. Според опозицията, това е удар срещу правосъдието и край на съдебната независимост.
Управляващата полска дяснопопулистка партия "Право и справедливост" (ПиС)винаги си избира особени моменти, за да прокара своите закони. Още с поемането на властта в навечерието на 2016 година тя парализира Конституционния съд. Сега правителството използва лятната ваканция и предприема нова атака срещу правосъдието. След дълги отлагания, които бяха окачествени от оптимистите като компромис спрямо ЕК, в сряда като гръм от ясно небе в парламента влезе новият пакет закони за съдилищата. На Сейма му трябваха само няколко часа, за да благослови желаното от Ярослав Качински подчинение на съдилищата на правителството. На бърза ръка законопроектът беше вкаран и в Сената, където партията на Качински също разполага с абсолютно мнозинство.
Нощни протести на гражданите
Няколко десетки активисти от групите "Комитет за защита на демокрацията" и "Граждани на република Полша" са опитаха да развалят сметките на Качински, като влязоха в Сената през нощта. Въпреки че някои от тях бяха поканени от малкото останали сенатори от либералната "Гражданска платформа", те бяха насилствено изтикани навън от полицията. В петък сутринта полицията разположи допълнителни заграждения около сградата на парламента. Общо взето всички смятат, че и Сенатът без съпротива ще гласува проекта на Качински. Опозицията смята, че проектът за реорганизация на съдилищата ще подчини след Конституционния съд и останалите съдилища на волята на партията ПиС. Правителството от своя страна отхвърля тези обвинения и обосновава закона с дълго забавените реформи и твърди, че по този начин ще бъде постигната справедливост за обикновените граждани.
Ярослав Качински има защо да е доволен
Само удобни на правителството присъди?
При първата законодателна промяна става дума за това могъщият досега съдебен съвет да бъде поставен под парламентарен контрол. Половината от членовете на съдебния съвет ще се назначават от Сейма, а другата половина ще бъдат назначавани от делегираните от Сената съдии. Тъй като ПиС има абсолютно мнозинство и в двете камари на парламента, опозицията се опасява от връщане на правосъдието към статуквото отпреди промените. Другата промяна в закона за правосъдието разрешава на министъра на правосъдието еднолично да назначава председателите на съдилищата, а не както досега това беше в правомощията на съдийската колегия. Това означава, че сегашните председатели на съдилища ще загубят своите постове след като законът влезе в сила. Оспорваният министър на правосъдието Збигнев Жобро тогава ще може да назначи над хиляда председатели на съдилища по свое усмотрение. Тоест ще назначи свои верни поддръжници.
Атака срещу върховния съд
Една друга очаквана промяна се е прицелила във Върховния съд, чийто председател Малгожата Герсдорф минава според опозицията за последното голямо препятствие по пътя към пълното подчиняване на правосъдието на волята на управляващата партия. Под предтекст, че има нужда от реорганизация на върховния съд, който се нуждаел от нови отдели, проектозаконът предвижда да бъде прекратен мандатът на неговото ръководство, ако то не бъде отново одобрено от министъра на правосъдието.
Министърът на правосъдието Збигнев Жобро ще може да назначава съдиите по свое усмотрение
Този проектозакон отива още по-далеч. Министерството на правосъдието получава правото в бъдеще да определя всичките висши съдии по собствено усмотрение. В основата на трите законодателни промени е убеждението на правителството, че в полската правосъдна система все още има кадри от комунистическо време. След 1989 година никога не е била провеждана лустрация сред съдиите. Въпреки че законът за лустрацията, гласуван през 1997 година,96941653 включва и съдиите, те трябваше сами да се откажат от съдебния си имунитет, което сториха само малцина. По този начин чистката на съдилищата след 1989 година си остана фикция.
Един послушен президент
Поляците отдавна са загубили доверие в правосъдието. Към това се прибавят и популитките нападки от верните на правителството медии, че съдиите били някаква недосегаема каста. А опозицията била само помагач на комунистите, които и 28 години след промяната се били вкопчили във властта. Предложенията на Качински и Жобро обаче шокираха и някой от най-верните привърженици на управляващата партия. Така например публицистът Рафал Зимкиевич призова чрез Туитър президента Анджей Дуда да наложи вето, за да принуди двете камари на парламента да направят подобрения в законопроектите. Досега обаче Дуда се проявава като послушен президент и подписва почти всеки желан от Качински закон.
