«И най-важното – започнаха да го слушат, а в много случаи той изпреварва европейските политици с нестандартните си идеи.»

Във всичките си срещи, речи и пресконференции Борисов следва неотклонно трите теми, които са от първостепенно значение за нас…

 

Юни и юли 2017 се оказаха горещи в международния план-график на българския министър-председател.

 

За месец и половина Борисов направи знакови тегели между Балканите и сърцето на Европа.

 

Динамиката на контактите му се оказа изключително силна и с дългосрочна проекция.

 

Няма друг европейски лидер, който да е провел за такъв кратък период от време толкова значими разговори и срещи.

 

Ето какво показва беглият поглед на визитите.

 

На 6 юни премиерът Бойко Борисов бе посрещнат с почести в Елисейския дворец от новия му стопанин Еманюел Макрон.

 

Българският министър-председател бе четвъртият лидер, който разговаря с Макрон след избирането му за президент на Франция. Борисов поиска балканските страни извън ЕС да получат право на европейски паспорти и покани Макрон през август да посети Бълария.

 

На следващият ден, 7 юни, самолетът на премиера кацна в Берлин, където Борисов попадна в обичайната прегръдка на Меркел.

 

В германската столица двамата обсъдиха миниплана „Маршал“ на Берлин за Балканите.

 

След седмица, на 13 юни – на връх рождения си ден, министър-председателят на България е в Турция – Анкара го приветства с военни почести, последвани от двучасов разговор на четири очи с президента Еродган в Белия дворец.

 

Вечерта премиерът Йълдъръм му поднася празнична торта на изискана вечера на брега на Босфора.

 

Визитата е определена като „ключова“ – разговорите стабилизираха както разколебаните през последните месеци отношения между София и Анкара, така и бежанският въпрос, и сигурността по границите.

 

На 20 юни Борисов е с нова силна външно-политическа изява – посреща в София новия македонски премиер Зоран Заев.

 

Събитието влиза в хрониките като „историческо помиряване между Македония и България“. Заев изпрати ключови послания от София, които отекнаха на Балканите. Скопие поиска от България помощ и подкрепа за перспективата на Македония за ЕС и НАТО.

 

Борисов обяви, че на 1 август ще се подпише дългоочакваният Договор за сътрудничество между двете страни.

 

На 10 юли Борисов отново е на път – по лична покана на Ердоган премиерът на България присъства на 22-рия Световен петролен конгрес в Истанбул и в реч пред 5000 делегати от цял свят поиска изграждането на междусистемна газова връзка между Турция и България.

 

И пак – разговор на четири очи с Ердоган. Преди началото на конгреса Борисов участва в работна среща с президентите на Турция Реджеп Ердоган, на Азербайджан Илхам Алиев, на Сърбия Александър Вучич и с премиера на Албания Еди Рама. Разговорите са посветени на енергийните проекти в региона.

 

Сменяйки посоката на полетите, на 12 юли Борисов лети за Италия. По лична покана на италианския премиер Паоло Джентилони българският му колега участва като специален гост на сбирката на лидерите на „Берлинския процес“ в Триест, където седем страни членки на ЕС и шест страни от Западните Балкани провеждат ежегодна среща на високо равнище. Целта е – да засилят сигурността в региона и да изградят по-близки отношения.

 

Премиерите на Австрия, Хърватия, Франция, Германия, Италия и Словения демонстрират изключителното си благоразположене към Борисов и не спират да запечатат за историята прегръдките си с него. Пред тях Борисов настоява Западните Балкани да бъдат подпомогнати в най-голяма степен по оста Север-Юг и отбеляза изключителната важност на включването на Коридор №8 в Берлинския процес.

 

На следващият ден, 13 юли, „Спартанът“ „доставя“ Борисов в Солун. Тук той е в центъра на официална тристранна среща с гръцкия си колега Алексис Ципрас и със сръбския президент Александър Вучич. Основните теми са енергийната и транспортна свързаност на България, Гърция и Сърбия.

 

Обсъдени са ключови проекти като изграждането на ж.п. транспортна връзка между Русе и Солун, както и газовата интерконекторна връзка между България и Гърция.

 

Совалката е впечатляваща.

 

Европейският шлем на Борисов не може да бъде отречен.

 

Засилената активност на българския премиер на дипломатическия фронт е разбираема.

 

Ситуацията с бежанците от Сирия я налага, проблемите в Европа – още повече. Нормално е да се правят визити на високо ниво, дори когато имаме резерви към водената от някои правителства политика в определени сфери.

 

Третият мандат на Борисов естествено стъпва на геополитическия вектор. И в това няма нищо странно. Просто Борисов показва впечатляваща реактивност на случващото се в света. А в света протичат тектонични размествания. Китай, Русия, САЩ, Близкия Изток са в тайфуна на нови прегрупирвания, които ще имат отражения върху Европа и Балканите, респективно България.

 

Картата на света се пренарежда и българският премиер търси правилните ориентири. Допреди месец-два живеехме в напрегната ситуация на един непредсказуем Ердоган, разпадаща се Европа и напрежение в страната.

 

Великобритания потъна в Брекзит, Франция се активизира, Турция получи Катар, Русия застана зад Иран, Тръмп се разшета из Европа, Китай търси излаз към ЕС.

 

За България настъпва благоприятното време. А премиерът се опитва умело да го използва. И тук не става въпрос дали той е пощенски гълъб, мост или крайна спирка.

 

Чрез тези срещи Борисов търси изключително важния за България баланс в момента – от една страна да отдалечава бежанския поток от границите ни, от друга, да приближава към границите ни газовите връзки Изток-Запад, от трета – да използва европредседателството ни като фактор по оста Западни Балкани – ЕС.

 

Борисов правилно оцени, че най-добрата линия за България е подкрепа за общоевропейско решение на мигрантската криза. Желанието му да подпомогне постигането на работещо решение в тази посока допринася за международния авторитет на страната.

 

Във всичките си срещи, речи и пресконференции Борисов следва неотклонно трите теми, които са от първостепенно значение за нас: енергетика, сигурност, коридори.

 

Към този момент визитите нямат икономически измерения, но дори само разговорите заедно и поотделно с лидерите на Европа правят Борисов един от най-информираните политици на Стария континент.

 

Защото той знае от една страна, какво мисли Едродан, от друга – Меркел, докато те двамата не могат да си комуникират пряко, заради тежките обиди, които си нанесоха. Борисов се прегръща със Заев, докато Ципрас и Вучич му се цупят.

 

Факт е, колкото и да звучи странно и изненадващо, но за Борисов няма затворени врати в Европа. Пред него падат всички бариери.

 

И най-важното – започнаха да го слушат, а в много случаи той изпреварва европейските политици с нестандартните си идеи.

 

Как ще „осребрим“ всичко това, зависи само от нас. Ако не проявим единство в месеците на председателството, ще загубим.

 

Ако допуснем скандалите да „похлупят“ историческия ни шанс да бъдем водачите на Европа, ще сме си виновни само ние.