Точно преди една година - на 15 юли 2016 г. - група военни щурмуваха моста на Босфора в Истанбул, превзеха летищата и бомбардираха парламента в Анкара. Това даде началото на опита за военен преврат срещу Ердоган, който се провали за няколко часа.

Съпротивата дойде не само от службите, лоялни на президента, но и от хиляди граждани, послушали призива на Ердоган да излязат по улиците на градовете си и да се противопоставят на военните заговорници в нощта на 15-ти срещу 16-ти юли.

При сблъсъците загинаха 249 души, по официални данни на властите. Те са почитани като "мъчениците" на проваления преврат - в тази сума не се включват убитите участници в пуча.

Вместо да свали Ердоган от власт, военният погром от 15 юли 2016 г. го направи по-мощен от всякога. Огромна част от населението в страната се обедини около фигурата на президента, а той, от своя страна, успя да прокара историческа реформа за увеличаване на правомощията си чрез референдума от април 2017 г. - макар и с ограничено мнозинство.

В какъв мащаб се случи последвалата чистка в Турция?

169 013 са турските граждани, срещу които в момента текат наказателни производства. Това е броят на обвинените и подсъдимите, заподозрени в съучастие с организацията на Фетула Гюлен, който беше нарочен от властите в Анкара за организатор на пуча. От тях - 50 510 души лежат в арестите и затворите на Турция.

169 генерали и 7 098 офицери са сред обвинените в терористична дейност срещу режима заради връзки с преврата. Ердоган обаче не ограничи чистката си само сред военните, които стояха зад практическата организация на заговора. Действията му засегнаха и съдебната власт, и медиите, и образователната система.

4 469 съдии и прокурори бяха уволнени от постовете си в течение на последната година. 2 431 от тях бяха арестувани, като сред тях има и двама бивши членове на Конституционния съд.

149 медийни организации в цяла Турция бяха принудени да прекратят дейността си заради предполагаема близост до Гюлен, със заповед на властите.

715 журналисти бяха лишени от акредитациите си, което означава, че повече нямат право да работят в медии. 269 от тях в момента лежат в ареста. Причината: подозренията в съучастие към терористичната организаця на Гюлен. В затвора се намират дори чуждестранни журналисти, включително кореспондентът на Welt в Турция Дениз Юджел, който беше арестуван преди близо половин година.

2099 училища, интернати и университети, които са заподозрени в съпричастност към гюленисткото движение, бяха закрити. 8 271 преподаватели в университетски и научни институти бяха уволнени.

Над 33 000 служители от националната образователна система загубиха работата си, като близо 5000 от тях са лишени от свобода.

627 души вече са осъдени за предполагаемото си членство в организацията на Фетула Гюлен. Освен това, работните разрешителни на 22 474 учители в частни гимназии и училища бяха обявени за невалидни.

11 от общо 59 депутати от Демократичната партия на народите бяха арестувани след ноември 2016 г. - сред тях двамата партийни лидери Селахатин Демирташ и Фиген Юксекдаг. Ляволибералната опозиционна партия е обвинявана във връзки с терористичната организация на кюрдската работническа партия ПКК.

Чистката засегна и зам.-председателя на най-голямата опозиционна партия в Турция - Републиканската народна партия. Енис Бербероглу беше осъден за това, че е съучаствал в изнасянето на тайна информация за турски доставки на оръжия към Сирия.

Последствията от тези развития: хиляди турски граждани напуснаха родината си, инвеститорите се отдръпнаха от държавата, икономиката започна да буксува.

Ако през юни 2016 г. едно евро струваше 3,19 турски лири, в момента цената му е 4 лири.

За първите шест месеца на 2017 г. Германия е получила искания за бежански статут от над 3000 турци. Сред тях има 209 дипломати и 205 държавни служители. За сравнение - през цялата 2015 г. молбите за бежански статут от турци са били едва 1767 г. Веднага след преврата обаче броят на изселниците по политически причини в Германия надмина 5700 турски граждани.

Турското правителство отбелязва годишнината от преврата като национален празник, "Празник на демокрацията". В нощта на събота срещу неделя, точно 2:32 ч. когато преди една година войниците бомбардираха парламента в Анкара, Реджеп Тайип Ердоган ще държи реч пред нацията.

Тя ще бъде излъчвана и на живо през съоръжения, разположени на Моста на Босфора, който ще бъде затворен за движение. Приготовленията за празненствата текат от няколко дни.

И ако почти всички турци изпитват облекчение, че този път военният преврат не успя - критиците на Ердоган са крайно скептични относно това дали има повод за отбелязване на "празник" на демокрацията.