Лидерът на ИДИЛ, „халиф“ ал-Багдади, съдейки по всичко, е мъртъв – за това се получават все повече потвърждения. На фона на връщането на Мосул и приближаващото падане на Ракка това ни позволява да говорим за скорошен край на създадената от Багдади „Ислямска държава“. Чий проект беше тя, как възникна и какво ще бъде нейното продължение?

В края на този месец Абу Бакр ал-Багдади (в довоенния живот Ибрахим ал-Бадр) щеше да навърши 46 години. Той обаче живя само 45 години – роденият в иракския град Самара е загинал на 28 май край сирийския Ракка в резултат на нанесен удар от руските Военно-космически сили. Руските военни първи обявиха за неговата вероятна гибел още на 16 юни. За последните четири седмици постъпиха не малко потвърждения за смъртта на „халифа“, но едва във вторник се появиха съобщения за това, че смъртта на лидера е призната от ръководството на „Ислямска държава“.

Иракският телевизионен канал „Ал-Сумария“ съобщи, че ръководството на ИДИЛ е публикувало изявление, в което се признава, че ал-Багдади е загинал, а на негово място скоро ще бъде назначен приемник. В изявлението нямаше никакви подробности за смъртта на ал-Багдади. Името на приемника няма значение – покойният беше не просто символ на ИДИЛ – той беше този, който имаше смелостта да се провъзгласи за халиф, тоест за върховен светски и религиозен глава на всички мюсюлмани в света. Новият „халиф“ не може да се появи просто така. Това означава, че приемникът на ал-Багдади ще се назовава емир, което по никакъв начин не може да се сравнява с титлата на покойния.

Откъде ще управлява новият лидер на ИДИЛ? 

Столицата на организацията – сирийската Ракка, едва се държи под ударите на щурмуващите я отряди, а най-големият контролиран от нея град – иракският Мосул – тези дни фактически падна окончателно.В понеделник министър-председателят на Ирак Хайдер ал-Абади обяви „велика победа“ и пълно освобождаване на Мосул.

Преди три години, на 5 юли 2014 г., именно в мосулската джамия Ибрахим ал-Бадр лично обяви на правоверните провъзгласяването на халифат. Тогава, през лятото на 2014 г., „халифатът“, който се появи сякаш от нищото, контролираше огромни територии в Ирак и Сирия, а в неговите земи живееха около 10 милиона души. „Ислямска държава“ провъзгласи за главен „враг на човечеството“ всички останали страни в света, против нея воюваше коалиция от 60 държави начело със САЩ, а Русия заедно с Иран помогна за противодействието на „халифата“ на територията на Сирия. А сега, три години по-късно, с падането на Мосул и смъртта на Багдади „халифатът“ изчезва, разтваря се във въздуха.

Какво беше всичко това?

Това бяха последствията от инвазията на САЩ в Ирак и Афганистан от началото на века. Окупацията на Ирак нямаше никакви юридически, морални или политически основания. Всички разбраха, че Вашингтон просто иска да установи контрол над една от ключовите страни в Близкия Изток, в която управляваше независим от него режим, при това имащ панарабски амбиции.

След окупацията САЩ отчасти съзнателно, отчасти поради неразбиране на ситуацията, на практика унищожиха централната власт в Ирак. Те не послушаха предупрежденията за това, че разпадът на Ирак ще доведе до разпада на цялата близкоизточна „къща от карти“ – това изкуствено териториално деление, което беше създадено върху руините на Османската империя след Първата световна война от Англия и Франция.

Не е важно дали САЩ са искали управляем хаос в Близкия Изток или просто са действали по метода на проба и грешка – резултатът не закъсня. Те отвориха кутията на Пандора, пуснаха силите на хаоса, върнаха към живота ислямската съпротива и арабското бунтовно движение – може да го наречете както искате. След 2003 г. на територията на Ирак избухна гражданска война едновременно с религиозни, етнически и други аспекти – както и война с окупаторите, включваща силен религиозен подтекст.

САЩ се оказаха неспособни да победят в този хаос. В резултат те предпочетоха да напуснат Ирак и да оставят там марионетно правителство и хиляди съветници.

 Всички проблеми и противоречия обаче останаха, всички междуособици и разколи се съхраниха, точно както се запази и фактическият разпад на Ирак. След като през 2011 г. „пролетта“ помете арабския свят, процесът на разпространение на бунтовете беше вече въпрос на време.

И наистина, започналата през 2011 г. гражданска война в съседната на Ирак Сирия (от двете страни на границата често живеят едни и същи народи и племена) моментално свърза двете държави.

Тя доведе до образуването на трета страна – провъзгласената още в средата на миналото десетилетие в отделни сунитски райони „Ислямска държава в Ирак“ се съедини с „братята“ от другата страна на границата и създаде „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (по-точно, Шам- ислямското название на Сирия и Ливан). През лятото на 2014 г. пък, след превземането на Мосул, Багдади (дотогава никому неизвестен) се провъзгласи за халиф на вече превърналата се в световна „Ислямска държава“. Чий проект беше той?

Имаме работа със съчетаването на няколко елемента.

 Още иракският „халифат“ беше свързан с „Ал-Кайда“ – но каква е самата организация „Ал-Кайда“? Ислямска версия на „комунистическия интернационал“, мрежова структура, таен орден, организация на мюсюлманската съпротива срещу западната експанзия, съвместно творение на западните специални служби или организация, „следваща пътя на джихада“? Във всеки случай „халифатът“ надмина „Ал-Кайда“, а Багдади – Бин Ладен. За първи път в новата история и близо столетие след ликвидирането на последния халифат безкомпромисните ислямистки бойци получиха собствена територия и свой вожд начело й. При това с глобални амбиции, тъй като „халифатът“ е световна държава.

Веднага след провъзгласяването на „халифат“ в него буквално се втурнаха ислямисти от целия свят – както „кучета на войната“, така и романтици. Както терористи, така и борци за ислямско щастие и противници на западната окупация. Превърна ли се „халифатът“ в оръжие в ръцете на терористите?

Да, терористичните ислямски мрежи действаха преди образуването на „халифата“, ще действат и след неговата гибел. Това е тяхната реална печалба – както безпрецедентният опит във воденето на бойни действия, така и огромната рекламна кампания на „джихада срещу кръстоносците“ и следователно, десетки хиляди нови привърженици.

„Халифатът“ беше предизвикателство не толкова за САЩ, колкото за самите ислямски страни. И не толкова за Ирак и Сирия, колкото за Саудитска Арабия, Йордания и всички арабски държави, а погледнато в по-широка перспектива – и за целия ислямски свят. Това е така, защото той предлагаше светлия образ на „държавата на истинския ислям“, единен ислямски свят – тоест една мечта, за която се молят милиони мюсюлмани.

Противопоставянето на Запада, тоест на агресора, който е дошъл в ислямските земи, както и отхвърлянето на несправедливите владетели на ислямските страни, отстъпващи от правилния начин на живот – всичко това превърна халифата в привлекателен образ за определена категория граждани в ислямския свят и извън неговите предели. Именно към такъв „халифат“ се е стремяла станалата известна московска студентка Варвара Караулова.

За Русия „халифатът“ постепенно се превърна в много голям проблем – от момента, в който стана ясно, че там воюват хиляди имигранти от страната и от постсъветското пространство.

 Сред тях има мнозина, които разглеждат войната в Сирия и Ирак като репетиция за джихада на територията на Централна Азия, Кавказ и Русия. След началото на руската военна операция в Сирия през есента на 2015 г. по-голямата част от тях завинаги останаха да лежат в древните земи на двата бряга на Ефрат.

„Халиф Ибрахим“ е мъртъв. „Халифатът“ изчезва, но след време отново ще се възроди на едно или друго място в ислямския свят. В края на краищата, съвкупността от конфликти, които способстваха за неговата поява, никъде не са изчезнали.