Техният тандем вече си има политически прякор: Меркрон. И е наистина многообещаващ: Меркел има огромен опит и авторитет, а Макрон е човек на новото време, бликащ от идеи. Ще успеят ли да дръпнат ЕС напред?
Днес Франция посреща националния си празник, а в Париж продължава посещението на американския президент Доналд Тръмп. Вчера там беше и цялото германско правителство - за традиционното общо заседание на двата кабинета. Дали прословутият германо-френски „мотор" на ЕС отново ще вдигне оборотите?
Вчерашната среща между двете правителства начело с Меркел и Макрон беше замислена именно като историческо рестартиране на този мотор. Защото през последните осем години той все кихаше, давеше се и засичаше. Последният френски президент Франсоа Оланд беше доста анемичен, а предшественикът му Саркози водеше непредвидима, спонтанна политика.
Така за тези осем години Германия по неволя се превърна в европейски хегемон, а Франция - в неин икономически и политически подгласник. Но за Европа е много важно двете страни да са в добър баланс. Съюзът между Франция и Германия, обединяването на техните сили - това е самата сърцевина на ЕС, включително и исторически погледнато. Така че всички, които мислят доброто на ЕС, би трябвало да стискат палци Париж и Берлин отново да дръпнат напред. Но хармонията помежду им далеч не е идеална, тъй като двете страни често пъти имат доста различни интереси.
Какво ги свързва и разделя
На вчерашната среща Меркел и Макрон сръчно и политически правилно поставиха акцента върху общото: и двете страни искат ЕС да направи повече за своите отбранителни възможности (договориха се за нов европейски изтребител), и двете страни са за решителна борба срещу тероризма и за насърчаване на инвестициите.
Макрон и Меркел споделят общи позиции и по редица други световни проблеми: климатичното споразумение, глобалната търговия, бежанците. Има обаче и горещи теми, към които се посяга твърде предпазливо. Преди изборите за Бундестаг наесен Ангела Меркел гледа да не обсъжда нищо, което може да обремени германските данъкоплатци с нови европейски тежести. Франция на свой ред настоява за задълбочаване на сътрудничеството в еврозоната, за общ бюджет и общ министър на финансите, а Макрон доскоро беше привърженик и на идеята за общи облигации - все мерки, които могат да стреснат германските избиратели и да влошат позициите на Меркел преди изборите.
Не само Франция, но и Италия открай време искат да се поотпусне и примката на пакта за стабилност на еврото - тоест, мечтаят да се отърват от оковите на бюджетната дисциплина, на която държи Германия. Всичко това Меркел предпочита да обсъжда чак след като евентуално спечели изборите за Бундестаг. В същото време Берлин има към Париж едно фундаментално очакване: да се реформира френският пазар на труда (както навремето, с цената на поста си, направи германският канцлер Шрьодер), за да стане френската икономика по-ефикасна и конкурентоспособна. А това означава в пряк текст - да се орежат традиционни права и привилегии на наемния труд. Знаем обаче, че във Франция такива мерки винаги изкарват на улицата милиони гневни хора.
Меркел, Макрон и денят хикс
На фона на всичко това: дали Меркел и Макрон наистина имат потенциала да изправят ЕС на крака? Техният тандем вече си има политически прякор: Меркрон. Този политически "кентавър" е наистина интересен. Меркел притежава огромен опит и международен авторитет, тя е спокойна, разсъдлива и предпазлива, но в същото време човек на делата, а освен това има на своя страна супер успешната в момента германска икономика и една държавна хазна, която е претъпкана с излишни милиарди. Макрон пък е млад, динамичен, страстен европеец, човек на новото време, бликащ от идеи. И в момента тъкмо той може да помогне за разведряване на отношенията с Доналд Тръмп.
Затова надеждата сега е, че този тандем ще сработи, а ЕС ще живне от инфузията на свежа кръв. Двамата със сигурност ще предприемат решителни мерки за изграждане на общоевропейска отбрана и в борбата срещу тероризма. Може да се очаква още, че еврозоната ще започне да изгражда своите структури, в резултат от което да се превърне в същинското ядро на бъдещата европейска федерация или конфедерация. Но преди изборите за Бундестаг на 24 септември няма да се случи нищо съществено. Без да преувеличаваме ролята на Германия - тъкмо 24 септември ще бъде денят хикс за целия ЕС.
