Политически дейци, журналисти и учени, които имат неолиберални позиции, се чувстват стопани в много страни. От 80-те и 90-те години на ХХ век разделението между „десни“ и „леви“ в евроатлантическото общество е условно. От тези времена консервативните, социалистическите и социалдемократичните партии в Европа и англосаксонския свят под влиянието на мощното неолиберално лоби са принудени да приемат за основа на платформите си базовия набор от ценности на неолибералите: виждането им за правата на човека, за международните и междунационалните отношения, сексуалната ориентация, икономическите въпроси.

Националният суверенитет беше признат за отживелица, а правата на хомосексуалистите, педофилите и лесбийките радикално се разшириха и заеха приоритетно положение по отношение на правата и свободите на другите социални групи. Онези лидери, които не приеха тази идеологическа база, автоматично бяха обречени на маргинализация и забрава в СМИ.

В много западни страни с рекордни темпове израстваха тоталитарни общества, в рамките на които цели народи, лишени от правото да изберат собствен път на развитие, бяха подложени на ударите на манипулаторите.

Един от най-влиятелните неолиберални международни „манипулатори“ в света е спекулантът Джордж Сорос, който според СМИ е свързан с клана Ротшилд.

Сорос е мултимилиардер, който печели огромни суми срещу информационните атаки и политическото влияние върху икономиката чрез поведението на хора и компании, и от организирането на кризи. Една от най-прочутите му операции е сриването на английския фунт през 1992 г., когато печелеше повече от един милиард долара на ден. Сорос печели от „отворените граници“ и ограничаване суверенитета на държавата; при това той е един от най-известните лобисти на Евросъюза.

Но през тази – 2017 г., се намериха противници на Сорос, които не просто му хвърлиха предизвикателството, но и започваха да го притискат със законодателството, чрез което спекулантът снижи влиянието си върху нужните му структури и хора. По ирония на съдбата го спъна неговата родина – Унгария.

Не е коректно Сорос да бъде наречен американски бизнесмен, защото неговата трансгранична империя работи по целия свят. Младостта му минала в Англия, където завършил Лондонското икономическо училище; детството и юношеството му минали в Унгария. В тази страна той вложил сили, за да промени постсъветското общество по неолибералните релси. През 1991 г. вложил огромна сума в създаването на Централноевропейския университет, чрез който спекулантът имал намерението да проведе радикална трансформация на съзнанието на унгарския елит. Започнал да влага пари и в неправителствени организации, които трябвало да вкарат неолиберализма сред масите. В началото този процес бил успешен. В Будапеща Сорос създал обществен център, който координирал голяма част от информационно-пропагандистката кампания в постсъветското пространство.

От унгарските офиси на Сорос в бившите съветски републики течали парични потоци за написването на нови учебници по история и културология, в които била заложена насмешка над всякакви национални традиции, а прадедите били представяни като диваци.

Местните НПО и финансираните от Сорос СМИ срещу постъпващите от Будапеща пари разказвали за предимствата на западния начин на живот и за това колко е хубаво обществото на хомосексуалистите и лесбийките.

В много страни от бившия соцлагер и днес се чувства влиянието на спекуланта Сорос. Има данни, че международният аферист готви дестабилизация в Русия и коренна трансформация на руското общество. Но този план няма да се сбъдне, защото през ноември 2015 г. руските власти изгониха „Отворено общество“ от страната.

Изведнъж Сорос беше спънат от родната му Унгария. Вече няколко години там управляват десните – около 70% от населението поддържат или консервативната партия „Фидес“ или крайнодясната „Йобик“. Косвеното влияние на „Йобик“ е огромно; неслучайно представителят на „Фидес“ – премиер Виктор Орбан, се страхува, че част от електората му ще премине в редовете на „Йобик“. Затова защитава с всичките си сили националния суверенитет на унгарците, което не може да не дразни Сорос.

Въпреки исканията на спекуланта, Унгария отказва категорично да приеме мигранти от Африка и Азия.

Сорос се опита да наложи на обществото идеята да бъде отстранен Орбан, но не се получи. Унгарците подкрепиха усилията на премиера да не приема мигранти в страната.

Усещайки народната поддръжка, Орбан нанесе на Сорос два удара. Първо властта прие промени в законодателството за висшето образование, според което унгарските филиали на чуждите вузове имат правото да работят под юрисдикцията на Будапеща само ако „според мястото на основната регистрация“ те водят аналогична работа. Освен това унгарските десни задължиха чуждестранните педагози да получат разрешение за трудоустрояване в Унгария.

Съответните промени в законите бяха приети още през април, което направи невъзможна по-нататъшната работа на любимата играчка на Сорос – основания от него ВУЗ, който се смята за американски. Сорос се опита да се възмути, дори вдигна на акция няколко хиляди души, но това доведе до противоположния ефект. Властите в Унгария инициираха нов закон, според който всяка НПО, която получава от чужбина над 24 хиляди евро финансиране, се смята за „получаваща средства от чужбина от неизвестен източник“. Подобни организации са задължени да се регистрират в специален списък и имат ред други задължения. В новия закон няма нито забрани, нито ограничения, но активистите на соросоидните НКО, които дълги години се смятаха за хора висша категория, възприеха идеята на Орбан като лично оскърбление. Въпреки възмущението на либералите, законът беше приет; за него гласуваха 130 депутати в парламента и само 44 против. Повечето от НПО на Сорос заявиха, че няма да се регистрират и отчитат, но им отговориха, че това е саботаж на законите и че могат да платят солидни глоби.

На този фон разгневеният Сорос обвини Орбан във всичките смъртни грехове, включително и за корупция и работа за мафията. Орбан му отговори, че единствената мафиотска структура в Унгария е тази на самия Сорос, а заявлението на спекуланта той определи като „обявяване“ на война.

Как ще се развият събитията по-нататък не е известно. Засега правителството на Орбан няма намерението да се предава. Но световният опит показва, че може да има опит Сорос да организира „цветна революция“ в Унгария и Европа едва ли ще иска да защити Будапеща.