Георгий Константинович Жуков е роден в село Стрелковка, Калужка област, през 1896 г. в семейството на селянин. През 1915 г. той е призован в армията на служба в кавалерията. През 1916 г. Жуков попада на Югозападния фронт в Десети Новгородски драгунски полк; на фронта е раняван няколко пъти. Влиза в Червената армия през август 1918 г. , в РКП – болшевики, през 1919 г. По времето на Гражданската война червеноармеецът Г. Жуков воюва на Източния, Западния и Южния фронт срещу уралските казаци, край Царицин, с войските на Деникин и Врангел. След като завършва Рязанските кавалерийски курсове, през есента 1920 г. е назначен за командир на взвод, след това – на ескадрон. През август 1920 г. Жуков участва в боевете край Екатеринодар, през декември 1920-1921 г. участва в потушаването на селското въстание в Тамбовска област. През следващата година участва в потушаването на Антоновското въстание.

От командир на полк до командващ корпус – 1923-1939 г.

От 1923 г. Жуков постъпва в командването на 39-и полк в Седма Самарска кавалерийска дивизия; след завършването на кавалерийските курсове в Ленинград е назначен за командир на 42-ри кавалерийски полк.

От 1926 г. преподава в Белоруския държавен университет. През 1929 г. Жуков завършва курсовете за висш команден състав в РККА. От май 1930 г. командва 2-ра бригада в Седма самарска кавалерийска дивизия, която ръководи тогава Рокосовски. След това Жуков служи в Белоруския военен окръг.

От юли 1938 г. той е заместник-командващ Западния Военен окръг. От юни 1939 г. – командващ Първа армейска група съветски войски в МНР.

Халхин-Гол. Командващ окръг – 1939-1940 г.

През юни 1939 г. Жуков е изпратен в района на съветско-японския конфлит, където влиза в командването на 57-и специален стрелкови корпус, който по-късно е пререформиран в 1-ва армейска група. През август 1939 г. Жуков провежда успешна операция и разгромява група японски войски на река Халхин-Гол. В нея той за пръв път използва танкови части в ликвидирането на противника. Разгромът на японците се смята за ключов фактор, който принуждава Япония да се откаже от плановете си да нападне Съветския съюз заедно с Германия.

1941 г. – началник на ГЩ

През януари 1941 г. Жуков участва в две двустранни учения, в които се разглеждат действията на крупна ударна групировка съветски войски на държавната граница на Съветския съюз, в посока Полша-Източна Прусия и Унгария-Румъния. В резултат от успеха на ученията Жуков е издигнат от Сталин за шеф на съветския Генерален щаб. На този пост Жуков участва в съставянето на „Съображенията по плана за стратегическото развъртане на силите на Съветския съюз в случай на война с Германия и нейните съюзници“. Според този документ ударът на съветските армии трябва да бъде през Южна Полша с насочване към Берлин, или към Балтийско море, ако основните германски сили удържат територията на Полша и Източна Прусия.

Документът не е подписан. Според интервю с Жуков от 1926 г. планът не бил одобрен от Сталин.

На 21 юни 1941 г. на съвещанието в Кремъл Жуков и народния комисар по отбраната Тимошенко предлагат на Сталин проекта на Директива №1, която е приета няколко часа преди Германия да нахлуе в Съветския съюз.

Периодът на Великата отечествена война

В годините на войната – 1941-1945 г., Жуков заема постовете началник на Генералния щаб на РККА, член на Главното командване, член на Върховното командване, член на Върховното главно командване и др. Командва фронтовете Резервен, Ленинградски, Западен, Първи Украински и Първи Белоруски фронт. В края на юли 1941 г. след тежките неуспехи на съветските войски на Западното и Северозападното направление, след като съветските войски изоставят Смоленск, Жуков е свален от длъжността началник на ГЩ и е назначен за командващ Резервния фронт. След Елнинската операция той е назначен за командващ Ленинградския фронт и получава задачата не само да удържи града от завземане, но и да го деблокира докато немците не са изградили блокада около него. Под командването на Жуков през септември-октомври 1941 г. войските на Ленинградския фронт заедно с Балтийския флот отбраняват Ленинград срещу групата армии „Север“. През октомври-ноември 1941 г. Западният фронт под командването на Жуков осъществява активна отбрана с цел изтощаване на противника и подготовка за контранастъпление по целия фронт.

1942 г.
През 1942 г. Жуков командва съветските войски в четирите крупни фронтови настъпателни операции:
Московското контранастъпление – януари 1942 г.
Ржевско-Вяземската операция – януари-април 1942 г.
Първата Ржевско-Сичовска операция – юли-август 1942 г.
Втората Ржевско Сичовска операция – операцията „Марс“, ноември-декември 1942 г.

1943 г.
През 1943 г. Жуков коордидира действията на фронтовете в операцията „Искра“ при пробива на Ленинградската блокада. През януари 1943 г. той получава званието „маршал на Съветския съюз“. Жуков е първият маршал в страната след началото на войната.
От март Жуков действа на белгородското направление във формиращата се Курска дъга – Воронежкия фронт. През юли в хода на отбранителния и настъпателен етап в Курската битка той координира действията на Западния, Брянския, Степния и Воронежкия фронт.

1944 г.
В резултат от Житомирско-Бердичевската операция се образув Корсун-Шевченковският вал, който Жуков и Ватутин в доклад до Сталин предлага да бъде срязан. В обкръжение попадат 42-ри армейски корпус в първа танкова армия и 11 армейски корпус в осма армия – шест дивизии и една бригада. По времето операцията генерал Конев обвинява Жуков и Ватутин в бездействие към обкръжената германска групировка, което водело до излизането й от обкръжение. Командването е предадено от Сталин на Конев. Този случай усложнява отношенията между Жуков и Конев.
След смъртта на Ватутин Сталин заповядва на Жуков да оглави Първи Украински фронт. През март-април 1944 г. войските под командването на Жуков провеждат настъпателната Проскуровска-Черновицка операция и стигат до Карпатите.