По това си приличат повечето страни в Югоизточна Европа: управляват ги авторитарно, надъхват ги националистически. Там демокрацията е само средство за постигане на някакви цели, а не самата цел.
Много от симптомите на кризата, която преживяват сега европейските демокрации, съществуват от години в Югоизточна Европа. Кризата на демокрацията е видна за всички, а "идеята за либералнодемократичен консенсус вече не съществува", казва по този повод Флориан Бибер от Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към университета в Грац.
Тази криза обаче не е следствие от тежка депресия, а продължителен негативен процес, който се развива отдавна, подчертава професор Михаел Хайн от университета Хумболт в Берлин. Той е проучил много статистики и индикатори, които изследват демокрацията според различни параметри, включително социални. Хайн открива обща тенденция във всички страни от Югоизточна Европа (с изключение на Косово) - без значение дали те са членки на ЕС или не: през последните десет години навсякъде нещата с демокрацията се влошават. Същата тенденция се наблюдава и по отношение на субективните фактори, като доверието на гражданите в парламентите и държавните институции.
В страните от региона, които още не са част от ЕС, или в случая с Хърватия, която отскоро е пълноправна членка, кризата на демокрацията върви ръка за ръка с принципната криза на ценностите и ориентацията. При сегашното чувство за несигурност, обзело хората, често те търсят опора у силните лидери, които ги обсипват с прости, националистически послания, извадени от собствената история. "И национализмът сплотява обществата под ръководството на демократично избрани, но автократично действащи лидери", казва Флориан Бибер.
Авторитарно управление + националистическа реторика
Македонците се вдигнаха на "пъстра революция"
Политологът Ведран Джихич от Виена твърди, че в страните от Западните Балкани се е установила нова форма на властта: правителствата управляват авторитарно, изтъкват националистически доводи и налагат неолиберални икономически модели. Такива политици се отличават със силен "властови прагматизъм", който ги кара да подражават на турския президент Ердоган. За тях демокрацията е само средството за постигане на някаква цел, а не самата цел. Те използват демократичните инструменти, дефакто за да ги обезсилят накрая.
Сръбският премиер Александър Вучич, например, е прототип на политик-нарцисист, който действа като месия - внушава на избирателите, че страната има нужда от силна ръка, за да се справи с кризата, казва Ведран Джихич. По този начин той монополизира властта и обезсилва държавните институции. Тази схема работи и защото на хората постоянно им се внушава, че се намират пред национална криза. Същото важи и за икономическата политика - важното е хората да бъдат убедени, че техният лидер е в състояние да реши съществуващите проблеми и да ги направи част от икономическия подем. В действителност обаче само най-близките кръгове около властта печелят от нейната клиентелистка политика.
ЕС трябва да се намеси
Протест срещу мегаломанския проект на сръбското правителство "Белград на вода"
Има обаче начин да бъде пресечена негативната тенденция и да бъдат спрени утвърдилите се автократични структури, твърди Джихич. Според него е важно хората да протестират срещу очевидните безобразия. Така например съпротивата срещу грандоманския строителен проект "Белград на вода" в Сърбия и пъстрата революция срещу корупцията и злоупотребата с власт в Македония показаха, че този инструмент за оказване на натиск работи. Но той се нуждае от силна гражданска подкрепа. Последните протести в Румъния показаха, че едно събудило се гражданско общество може да принуди правителството да спазва принципите на правовата държава. Необходими са още достатъчно смелост, конструктивен диалог и граждански форми на съпротива и срещу концентрацията на медиите в ръцете на политическите елити, смята професорът по политология от Виена.
Политоложката Наташа Вунш от Цюрих също твърди, че подкрепата за гражданското общество и независимите медии може да спомогне за пресичане на антидемократичните тенденции в страните от Югоизточна Европа. "Концепцията за интеграция чрез демократизация е остаряла, защото европеизацията и демократизирането на тези страни вървят отделно", казва тя. Според нея, ЕС трябва постоянно да напомня за нарушаването на демократичните принципи и същевременно да създаде механизми за насърчаване на демокрацията и гражданското общество.
Експертите са единодушни, че ЕС трябва да наблюдава строго две основни сфери: върховенството на закона и свободата на медиите. В тези две области съществуват алармиращи пропуски и ЕС трябва решително и бързо да реагира. В противен случай страните от Югоизточна Европа още повече ще се откъсват от европейската ценностна система и ще се отдалечават все повече от пълноправното си членство в общността.
