Залагайки на неизбираемия Беноа Амон, френските социалисти се прощават с властта. Това е и краят на старата двупартийна система и шанс за независимия кандидат Еманюел Макрон да се пребори с Марин льо Пен, пише Б. Везел.
Изборът на Беноа Амон показва, че френските социалисти следват световната тенденция: между политическото благоразумие и чистата теория те избраха второто - подобно на лявото крило на демократите в САЩ - с избора на Бърни Сандърс, и на британските лейбъристи - с избора на Джереми Корбин. Очевидно те също си мечтаят за едно политическо бъдеще на тотални промени, водещи до ново преразпределение и сбогуване с пазарната икономика.
Подранили идеи
С избора на Беноа Амон приключва борбата за основните политически принципи, които през последните години разкъсваха социалистите и направиха управлението на президента Оланд до голяма степен невъзможно. Френската социалистическа партия направи остър завой наляво. Амон е за въвеждане на данък върху роботизацията и за безусловен базов доход за всички. Тези идеи отговарят напълно на френския стремеж към повече държава, която да се грижи за всичко и всички. И принципно Амон не е на грешен път, ако мислим обаче за едно по-далечно бъдеще. Но днес идеите му идват подранили с 10 - 15 години.
Кандидатът на социалистите за президент Беноа Амон
Слабата и неконкурентоспособна френска икономика далеч не е толкова автоматизирана, че да тръгне страната да въвежда специален данък. Структурни проблеми измъчват френската икономика, която продължава да разчита прекалено много на няколко по-големи промишлени отрасъла и да пречи - чрез прекалена регулация - на възникването на иновативни средни предприятия. След пет години управление на социалистите, френският трудов пазар е така закостенял, както рядко преди това.
Това, което постигнаха германските социалдемократи, когато управляваха страната, не беше по силите на френските социалисти: да вкарат в правилните коловози прекалено раздутата френска социална държава и да убедят гражданите, че това е правилният път на развитие.
Сбогуване с властта
С резкия си завой наляво, френските социалисти се прощават с историята си на управляваща партия. Това е краят на старата двупартийна система, при която консерватори и социалисти се редуваха в управлението. Според последните допитвания, Беноа Амон ще получи по-малко от 10 процента от гласовете на предстоящите тази пролет президентски избори. Неговата партия обаче предпочита да изостри политическия си профил, позиционирайки се още пó вляво, вместо да запази, поне на теория, възможността да управлява страната. Тя доброволно се обрича на политическо забвение - с плахата надежда, че след време тя ще блесне отново като партия с обновени идеали.
При това само един поглед към Великобритания, където Лейбъристката партия никога не е била с по-слаби шансове за изборен успех, би трябвало да откаже френските социалисти да поемат по този път. Нито пък разбраха посланието на германските социалдемократи, които тръгват към следващите избори с кандидат от политическия център - Мартин Шулц.
Шанс за Еманюел Макрон?
Номинацията на Беноа Амон разбърка основно предизборния пъзел във Франция. За това допринесе много и скандалът с неправомерните хонорари на съпругата на Франсоа Фийон, който сега ще трябва да се бори за изчистване на името си.
Всичко това налива вода в мелницата на независимия кандидат Еманюел Макрон, който си пробива път напред в социологическите проучвания. Със своя прореформаторски икономически курс и проевропейска ориентация той дори има шансове да победи Марин льо Пен на първия тур от изборите.
Много политически наблюдатели във Франция очакват, че известни социалисти, несъгласни със залитането на партията наляво, могат да подкрепят Макрон. Три месеца преди изборите всички опции остават отворени. Но 80 дни са дълго време в политиката, както впрочем показва стремглавият възход и последвалото бързо падение на Франсоа Фийон.
Още много неща могат да се случат до първия тур на изборите през април. Надпреварата остава напрегната, а резултатите - напълно непредсказуеми. Затова е още рано за залози.
