Напаст от тревожност, стрес, депресия, социална фобия, нарушение на храненето, самонараняване и самота удрят по хората в почти целия свят
В изобилие ги има и второстепенните причини за това страдание, но основната причина е навсякъде една и съща: човешките същества, ултрасоциалните бозайници, чиито мозъци са свързани помежду им, са разделяни. Икономическите и технологични промени играят важна роля, но и идеологията. Нашето състояние е неразривно свързано с живота на другите, но навсякъде ни се казва, че ще просперираме чрез конкурентен личен интерес и краен индивидуализъм.
Образователната система става все по-брутална с всяка изминала година. Там вече не се учат, а се произвеждат удобни хора-черупки. Работната среда е почти като смъртоносна борба с множество други отчаяни хора, които преследват все по-малкото работни места. Модерните надзиратели на бедните, тези от множеството организации за всевъзможни социални изследвания, приписват индивидуалното обвинение за икономическото обстоятелство на хората. Безкрайните надпревари по телевизиите хранят невъзможни стремежи, представяйки ги за реални възможности за договор.
Консуматорството запълва социалната празнота. Обаче далеч от това да излекува болестта на изолацията, то я засилва до момент, в който, когато свършим с всичко останало, започваме със себе си. Социалните медии ни обединяват, за да ни разделят, позволявайки именно да се определя количеството на нашето социално поведение, да се вижда, че други имат повече приятели и съмишленици, отколкото имат.
Както е документирано вече и в някои книги, момичета и млади жени рутинно променят снимките, които публикуват, за да направят себе си да изглеждат по-гладки и по-слаби. Някои телефони, използващи различни настройки за „красота“ го правят за вас, без да питат, сега можеш да станеш собственото си вдъхновение. Добре дошли в пост-Хобсъновата дистопия, война на всеки срещу себе си.
За учудване ли е, че в тези самотни вътрешни светове, в които докосванията бяха подменени с поправянето, младите жени потъват в психически стрес? В едно проучване от миналата година в Англия се посочва, че 1 на всеки 4 млади жени между 16 и 24 г. са се самонаранявали, и 1 на всеки 8 сега страда от посттравматично разстройство. Тревожност, депресия, фобии или обсесивно-компулсивно разстройство засягат 26% от жените в тази възрастова група. Така изглежда кризата в общественото здраве не само на острова. Така е вече и в България също, и сред младите мъже.
Ако социалното разделяне не се третира сериозно, като счупени крайници, то е защото не може да го видим. Обаче невролозите могат. Поредица от изключителни документи показва, че емоционалната и физическа болка се обработват по същите невронни вериги. Това може да обясни защо е трудно да се опише импакта от нарушените социални връзки без думите, които се използват, за да се обозначи физическата болка и нараняване. Както при хората, така и при други социални бозайници, социалните връзки намаляват физическата болка. Ето затова прегръщаме децата си, когато се наранят; привързаността е мощен аналгетик. Опиатите облекчават както физическата болка така и страданието свързано с раздялата. Може би това обяснява връзката между социалната изолация и наркоманията.
Експерименти, обобщени в списанието Физиология и поведение показват, че ако се даде избор на бозайници между физическа болка или изолация те ще изберат първото. Капуцини лишени от храна и контакт в продължение на 22 часа, избират да се присъединят отново към другите на първо място, а не храната. Деца, които изпитват емоционално пренебрежение, според някои от откритията са с по-лоши психично здравни последици, отколкото деца страдащи едновременно от емоционално и физическо насилие, колкото и да е отвратително насилието включва внимание и контакт. Самонаранението често се използва като опит да се облекчи нещастието, което е още един признак, че физическата болка не е толкова зле, колкото е емоционалната болка. Служителите в затворническата система знаят много добре, че една от най-ефективните форми на изтезание е строгата тъмнична изолация.
Не е трудно да се види, какво може да са еволюционните причини за социалната болка. Оцеляването между социалните бозайници е значително увеличено, когато те са силно привързани с останалата част от стадото. Най-изолираните и маргинализирани от животните са тези, които най-вероятно стават жертви на хищниците, или умират от глад. Точно както физическата болка ни предпазва от физическо нараняване, така и е с емоционалната болка, която ни предпазва от социалната вреда. Това ни кара да се свързваме отново, но много хора го намират за невъзможно.
Не е учудващо, че социалната изолация е силно асоциирана с депресията, самоубийство, безпокойство, безсъние, страх и възприемане на заплаха. По-учудващо е да открием обхвата на физическите заболявания, които причинява или влошава. Деменция, високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, инсулти, намалена устойчивост към вируси, дори злополуките са по-често срещани сред хронично самотните хора. Самотата има сравнимо въздействие върху физическото здраве по начин като на пушач, който пуши 15 цигари дневно, и изглежда също се повишава риска от преждевременна смърт с 26%. Това отчасти е така, защото повишава производството на хормона на стреса кортизол, който потиска имунната система.
Проучванията при животни и хора показват също, че причината за храненето, такова, което кара да се почувства човек по-щастлив, е свързана с изолацията, която намалява контрола на импулсите, което води до затлъстяване. Точно както тези на дъното на социално-икономическата стълбица е най-вероятно да страдат от самота, така и може би да се обяснява връзката между ниския икономически статус и затлъстяването на все повече хора в съвременните модерни общества.
Всеки може да види, че това, което е много по-важно от обичайното мрънкане, сериозно се е объркало. Така че защо участваме в тази самоизяждаща се, яростно консуматорска и социално разрушаваща се среда, при условие, че възпроизвежда толкова непоносима болка? Дали този въпрос не изгаря устите на всички в обществения живот?
Това не изисква политически отговор. Изисква нещо много по-голямо: преоценка на целия мироглед. От всичките фантазии, с които човешките същества сме забавлявани, идеята, че можем да се справим сами поотделно е най-абсурдната и може би най-опасната. Или ще стоим заедно или ще се разпаднем поотделно.
По статия препечатана в sott.net на Джордж Монбио, британски журналист и автор на няколко книги. През 2010 г. Монбио създава уебсайт предлагайки награда на хора, които направят мирен граждански арест на бившия британски премиер Тони Блеър за престъпления срещу човечеството и военни агресии.
