Това е една истинска история на успеха: 40-годишната българка Анна Димитрова е от близо година в Борда на директорите на телекомуникационния гигант Vodafone. В интервю за ДВ Димитрова разказва за пътя си към върха.

"Един ден българките ще владеят Vodafone"

ДВ: Една българка начело на голяма германска компания. Госпожо Димитрова, как стигнахте дотук?

Димитрова: С много желание и воля - и с подкрепата на моето семейство. И, разбира се, благодарение на всички мои началници във Vodafone, които са ми давали възможността да отговарям за много различни неща - за финанси, за маркетинг, за стратегия и сега - да съм в Борда на директорите.

ДВ: Смятате ли, че един чужденец в Германия трябва да положи много повече усилия от един германец, за да успее?

Димитрова: Мисля, че да, защото първо не работиш на майчиния си език. Това означава, че трябва да преодолееш притесненията си, да се престрашиш да говориш пред много хора. Освен това всички концепции и модели, които познавам от България, не са от пазарната икономика - тоест, когато дойдох в Германия, трябваше да разбера как се случват всички тези неща. А това означава много повече усилия. И още нещо, което изпитах като трудност: когато дойдох да следвам в Германия, познанията ми по английски не бяха толкови добри, колкото при германските ми колеги. Което също означаваше повече усилия. От друга страна си мисля, че това те прави по-силен.

ДВ: Какви качества трябва да притежава една жена, за да може да изпревари конкурентите си от т.нар. силен пол по пътя към голямата кариера?

Димитрова: В Германия никога не съм усетила предразсъдъци заради това, че съм жена. Много повече заради това, че съм българка. Особено в първите години в университета. Ето пример: една от специалностите ми е маркетинг. Бях на лекция, с 200 човека в залата. Професорът зададе един въпрос, на който аз можех да отговоря, тъй като се бях подготвила много добре. Беше ми ясно, че трябва да съм по-добра от всички останали. Събрах смелост и вдигнах ръка, но професорът веднага ме попита: "Вие германка ли сте?". „Не", отговорих. И тогава той каза: "Окей, може ли някой германец да отговори?". Ужасно се ядосах, защото на всичко отгоре знаех отговора много по-добре от човека, който в крайна сметка отговори. След лекцията отидох при професора и го попитах какво го е накарало да постъпи по този начин. Отговорът му беше, че искал да ме предпази - в случай, че не мога да дам правилния отговор. Обясних му, че щом вдигам ръка, значи съм добре подготвена. След това имахме много добри отношения, той дори ме покани да работя в неговия факултет. Мисля си, че до онзи момент професорът просто не е имал опит с чуждестранни студенти, които са били наистина добри в следването си. Сигурна съм, че ако сега срещне българка, ще си каже: О, те са най-добрите!

А сега да отговоря конкретно на въпроса Ви: за всяка една кариера, независимо дали става дума за мъж или за жена, е важно най-вече да си автентичен, да си фокусиран, да имаш воля и да си отворен за нови шансове и за промяна. Второто важно нещо, особено за жените, е да се показват резултати. И най-вече - да се преизпълняват целите. И трето, което отново е важно по-скоро за жените: подкрепата на семейството.

ДВ: Налагало ли Ви се е да правите компромиси със себе си по пътя нагоре?

Димитрова: Да, един голям компромис е, че работя в Дюселдорф, а живея в Брюксел. Съпругът ми работи в Европейската комисия. Имаме дъщеря на 6 години, която ходи на училище в Брюксел. Виждам я само през уикенда. Това, разбира се, е компромис.

ДВ: Как живеете с този компромис?

Димитрова: Мисля, че всеки трябва да реши за себе си на какви компромиси е готов. Смятам, че съм много по-ефективна за компанията, когато работя от понеделник до петък нон-стоп, дори вечер. А когато през уикенда съм вкъщи, тогава времето е наистина само за семейството. Пък и благодарение на мобилните комуникации всяка сутрин и всяка вечер си говорим по FaceTime.

ДВ: А защо избрахте точно Германия?

Димитрова: Още докато учех в Немската гимназия в София, бях решила, че ще следвам в Германия. Исках да уча икономика и ми беше пределно ясно, че за да рабера какво е пазарна икономика, какво е маркетинг, какво е брендинг, трябва да уча в чужбина. А се насочих към Германия, защото още от малка съм свързана с немския език. Родена съм в София, но първите си шест години прекарах в Австрия, където баща ми беше изпълнителен директор на една българо-австрийска фирма. Оттам и познанията ми по немски, които по-късно задълбочих в Немската гимназия. Избрах Германия пред Австрия, защото Германия е по-голяма страна. А това означава по-големи шансове и много повече възможности.

ДВ: Разказвате за баща си, който също е заемал висока позиция в чужда компания. Повлия ли Ви неговият пример?

Димитрова: Още като малка осъзнавах, че той е шеф и че това е много престижно. От него научих, че когато си отворен за нови неща, когато си готов да поемеш риск, всяка мисия, дори да ти се струва невъзможна, изведнъж става възможна.

ДВ: Означава ли това, че още от малка сте искали един ден да заемете ръководна позиция?

Димитрова: Исках всъщност да стана дизайнер. Но баща ми ми каза, че трябва да съм най-добрата дизайнерка, за да съм наистина успешна и да печеля достатъчно пари. И тогава реших да уча икономика.

Димитрова е в Германия от 20 години

ДВ: А можете ли да си представите завръщане в България?

Димитрова: За мен е важно един ден да съм заедно със семейството си. Още не знаем на кое място, но вероятно ще е по-скоро в Германия, отколкото в България. Поне веднъж в годината обаче сме в България.

ДВ: Липсва ли Ви нещо от България?

Димитрова: Да, рабира се. Липсват ми най-вече моите родители. Липсва ми и топлотата на хората, гостоприемството. Имам много приятели там, които също ми липсват. И, разбира се, хубавото време. Обичам България и винаги с много топли чувства си спомням за времето, което прекарах там.

ДВ: А какво Ви дава Германия?

Димитрова: Германия ми дава възможности за реализация, много добри икономически условия, страхотна работа. А междувременно и много приятели.

ДВ: Все повече млади хора в България гледат към чужбина, особено след присъединяването на страната към ЕС. Какъв съвет бихте им дали?

Димитрова: Свободното придвижване на хора е една от основните свободи в ЕС, така че тази тенденция е съвсем естествена последица. Това решение на младите хора не бива да се осъжда. То е много лично. Но те трябва да знаят какво очакват от заминаването си в чужбина.

Според мен едно от най-важните неща в една страна е образованието. И ако в България се направи повече за образованието, тогава по-малко хора ще гледат навън. Моят племенник например започна да следва в България, но също иска да дойде в Германия. Защото е убеден, че тук ще получи по-добро образование, което ще му подсигури добра реализация - независимо дали в България или другаде.

ДВ: Каква е дефиницията Ви за успех?

Димитрова: Искам да съм щастлива и да са щастливи близките ми около мен.

ДВ: А кога имате усещане за неуспех?

Димитрова: Когато искам да постигна нещо, а не успявам. В бизнес-живота това се случва често. В такива моменти ми трябва малко време, за да преработя случилото се. Но веднага след това имам план какво мога да направя, за да превърна този неуспех в успех.