Ирак съжителства с опасност, която може да бъде още по-опустошителна за страната от ислямска държава, предупреждава журналистът от САЩ Декстър Филкинс в статия за "Ню Йоркър".
Това е язовирът Мосул, най-големият язовир в страната, разположен на река Тигър, чийто евентуален срив генерира нарастващи опасения за катастрофа с "библейски пропорции и потапяне на големи части от Мосул за по-малко от три часа", каза журналистът, който посетил мястото през септември миналата година. Ако това се случи, не би било възможно да се организира евакуацията на хората, защото градът все още е завзет от терористи, обяснява той.
Филкинс припомня, че през лятото на 2014 г. Ислямска държава завзе Мосул, най-големият град, контролиран от джихадисти, където живеят близо два милиона души. След атентатите, извършени от терористи на ИД, повечето работници от язовира избягаха, докато много от оборудването е плячкосано или унищожено от джихадистите или въздушни удари на САЩ в района.
Стената на язовира, построен само за три години и открит през 1984 г.,удържа 11милиарда кубически метра вода, простира се на 3 километра и е с височина над 100 метра. През 2006 г., Корпусът на инженерите в американската армия каза в доклада си, че това е "най-опасният язовир в света и ядрена бомба с непредсказуем детонатор."
От ООН вече са се появили предупреждения във връзка с възможната катастрофа, която заплашва живота на "стотици хиляди хора." Според Организацията на обединените нации, ако язовирът се срине, почти четири милиона иракчани ще бъдат оставени без дом, без електричество и без възможност за получаване на спешна помощ.
В същото време, Филкинс отбелязва, че иракските власти отказват да признаят мащаба на заплахата. Директорът на язовира, Рияд ал-Наеми, каза, че американците "преувеличават" и че бедствието няма да се случи, въпреки че той призна за "проблеми".
За борба с ерозията, генерираща пукнатини в язовира, иракското правителство използва запълване на празнините с бетон. Сега Ирак сътрудничи с италианската инженерна компания Треви, която помага да запълни празнините, въпреки че условията на труд не са благоприятни поради опасността от евентуални нападения на ИД.
