В началото на 2017 г. бих искал да ви зарадвам с малко оптимизъм, но за съжаление преобладава „песимистичният календар“.

Заради това няма да ви лъжа. Преди 24 години ви обещах, че целта е да ви карам да мислите критично, да видите обратната страна на нещата, даже ако е тотално погрешна.

В началото си 2017 г. е пълна с облаци и мъгла. Никой не може да предвиди какво ще се случи, даже онези, които мислят, че зад кулисите дърпат конците. Защото сътвориха такъв бардак на тази Земя, че и Господ да слезе, не за 7, а 7000 дни няма да я оправи. Тук нищо не е наред – нито в политиката, нито в геополитиката, нито в икономиката, нито във финансите, нито в обществото. Инструментите на системата са изчерпани и трябва да бъдат заменени с нови. Замяната се нуждае от революционно преразпределение на световния ред, което не се харесва на много участници, преди всичко на САЩ, но ще бъде направено.

Икономиката на САЩ стигна своя потенциален предел и навлезе във фазата на стратегически колапс. Той може в най-добрия случай да бъде отложен до няколко месеца. Но какъв е смисълът, ако след това колапсът ще бъде още по-силен.

Става дума за принципно нов световен ред, а не за козметичен ремонт на съществуващите инструменти на колониален или неколониален контрол, които отдавна са изчерпали своя срок. Заради това сегашните опити за спасяване на онова, което не може да се спаси, са опити за съживяване на гниещ труп. Запазването на системата е невъзможно. Човечеството е в изключително сериозна криза.

На пръв поглед става дума за второ издание на Великата депресия от 30-те години на ХХ век. Но нещата са още по-лоши, тъй като сегашната криза носи не само икономически, но и общоцивилизационен характер. Всеки отделен елемент на ставащото пред очите ни все още може да се обясни с някакви икономически теории. Но взети заедно те дават съвършено необичайната картина на друга реалност.

Прословутото глобализиране изигра на човечеството и преди всичко на неговите инициатори – САЩ и ЕС, най-лошата шега. Всички негови плюсове сега, по време на новата Велика депресия, се превръщат в унищожителни минуси и тя руши досегашната валутно-финансова система.

Геополитическите последствия никой не можа да предвиди. Защото САЩ и ЕС направиха всичко възможно да свържат тази система с атлантизма и либералния модел на икономиката. Но за какъв либерализъм може да се говори, когато се разрушава самият либерален модел, който продължи няколко столетия.

Човечеството стана заложник на тази безумна ситуация. Тя провокира и размножава и онези конфликти, които бяха замразени, което води до изграждането на няколко световни центрове.

Единият вероятно ще бъде англо-американският, вторият – европейският, третият ще бъде китайският, четвъртият – латиноамериканският, петият – руският, шестият – ислямският и т.н.

Заради това единственият шанс за САЩ да удържат своята роля на световен жандарм е да блокират спокойното развитие на събитията и да прекъснат процеса на формиране на единно икономическо, инфраструктурно и политическо пространство, преди всичко на огромната територия на Евразия.

През 2017 г. кризата ще се засили от кумулативното действие на различни фактори, като САЩ ще бъдат в нейния епицентър.

Затънало в хаоса на последните години, човечеството не можа да разбере какво се случи, въпреки че то е епохално и колосално – краят на пазарния либерален капитализъм. А оттам и на света, какъвто го познаваме през последните 200 години. Това е началото на краха на западната капиталистическа цивилизация. Това е краят на Американския век, който вместо да продължи 100 години, продължи точно 1 година, т.е. до 11 септември 2001 г. След което се превърна в агония. Това е началото на истинския постамерикански ХХІ век, който ще има коренно различни параметри. Това е началото на Първата глобална Велика депресия, краят на „новия световен ред“ и началото на напълно нов, непознат свят, който ще се изгражда през целия текущ век. Или поне следващите 50-60 години.

Разстановката на силите в навечерието на новия глобален сблъсък в общи линии е ясна. Заради тези причини елитът на Западния проект е в състояние, което по аналогия с шахмата е цугцванг, тоест всеки ход само влошава ситуацията. Най-вероятно до 2020 г. елитите на съвременния западен свят ще бъдат изправени пред съда на историята. Това означава, че ни се падна да преживеем свой вариант на ада от 1929-1945 г.

Ще започне съвършено различно устроена реалност, която няма да има нищо общо със сегашните понятия. Не става дума само за преход от еднополюсен към многополюсен свят, тъй като реално първият въобще не успя да се появи. Става дума за новия цивилизационен модел, или както се казва парадигма, която вероятно ще лежи извън конфликта капитализъм – социализъм, а в нещо ново, неизвестно и непроучено.

Светът се намира на прага на преход към нова техно-промишлена и социо-културна система. Основата й ще бъдат създаването на нови технологии, превишаващи ефективността на днешните решения стотици пъти, на открития на нови принципи във фундаменталните науки и пренасянето им в различни сфери на човешката дейност. Но смъртта на стария строй и раждането на новия винаги са войни и хаос. Какво ще дойде след капитализма и с каква цена ще се роди новият свят? Отговорът никой не знае. Досегашните матрици рухнаха по всички линии: капитализъм – социализъм, Изток – Запад, Север – Юг. Но някои изводи все пак вече могат да се направят.

Ключовият проблем на днешния свят е пълната непригодност на така наречения елит и липсата на какъвто и да било проект на за развитие.

Един пример. Само с 1 трилион долара може да се построят 20 крупни завода с работни места за 2 милиона души и съпътстващ град за 10 милиона жители. В момента дългът на САЩ надминава 100 трилиона долара. Това означава 2000 най-нови завода с 200 милиона работни места и с нови съпътстващи градове за 1 милиард души. Това е нов свят от „гола поляна“.

А колко още трилиони бяха изхвърлени през последните 100 години за оръжие, войни и тероризъм. С тях щяхме отдавна да колонизираме цялата Слънчева система.

Но в момента на Земята над 3 млрд. души живеят с по-малко от 2,5 долара дневно:

И как може такава шизофрения да оцелее! Няма начин.

Заради това нито Путин, нито Си Цзинпин, нито Асад са им виновни. Нито пък са ги победили. Защото именно „световният елит“ или по-точно „глобалната мафия“ се провали с поредния си исторически опит да създаде своят по свой образ и подобие. А Путин, Си или починалият Фидел, само оседлаха тази вълна и тя ги понесе.

Това не е краят. Даже не е „началото на края“. Това е краят на началото – все пак, нещо оптимистично.

повече от 1,3 милиарда живеят с по-малко от 1,25 долара дневно;

805 милиона нямат какво да ядат всеки ден;

750 милиона нямат достъп до питейна вода;

1,6 милиарда живеят без електричество;

0,7 на сто от световното население контролират богатство за 116,6 трилиона долара, с които могат да се направят онези неща, които споменах по-горе.