Анис Амри, вероятният атентатор от Берлин, беше застрелян от полицията в Милано. Амри произхожда от Тунис, откъдето идват и повечето чуждестранни джихадисти в Сирия и Ирак. Но защо точно Тунис?
"Той ни каза, че ще пренощува у един приятел. На следващия ни изпрати СМС, че е в Сирия". Гласът на Икбел Бен Реджеб трепери, когато разказва за онзи мартенски ден на 2013 година, в който изчезнал брат му Хамза. Студентът по информатика бил вербуван от фронта Ал Нусра и се отправил към Сирия. Казали му, че ще се грижи за пропагандния сайт на организацията. Но Рамза има физически увреждания и е в инвалидна количка. "Те изобщо нямат време да се грижат за него. Най-многото да му сложат някоя бомба в инвалидната количка и да го взривят някъде", тревожи се по-големият му брат. Семейството успява да измъкне Хамза и да го върне в Тунис, а Икбел Бен Реджеб създава "Сдружение за спасяване на задържаните тунизийци в чужбина". Целта на сдружението е да върне обратно в Тунис младите хора, попаднали в ръцете на джихадистите и да предотврати по-нататъшното вербуване на младежи.
Горчивият плод на революцията
По данни на ООН над 5 000 тунизийци воюват в редиците на различни радикални ислямистки групировки. Според изчисления на други неправителствени организации, техният брой е двойно по-голям. Властите в Тунис също нямат точни информации. През 1990-те години тунизийци участваха в боевете в Афганистан и Чечения. След политическите промени от 2011 година обаче броят на младите тунизийци, които се присъединиха към различни терористични организации нарасна лавинообразно. Според експерта по въпросите на сигурността Файсел Шериф, Тунис "произвежда" толкова много джихадисти по две причини – и двете свързани с политическата промяна през 2011 година. "Много от тях искаха да пренесат революционната еуфория и в другите арабски страни, където нямаше промени", казва той. Файсел Шериф твърди, че в началото не всички бойци са били религиозно мотивирани. Много от тях са се радикализирали по-късно в чужбина. Изглежда, че такъв е случаят и с Анис Амри, който се е присъединил към „Ислямска държава". Все още не е ясно дали той се е радикализирал в Тунис или по-късно, в Германия. Екстремистите в Тунис също са започнали да вербуват млади хора. Много от техните лидери при режима на Бен Али са лежали дълги години в затвора, а след това част от тях били освободени или амнистирани заедно с политическите затворници през 2011 година.
10 000$ да нов джихадист
Файсел Шариф твърди, че туниското правителство и гражданското общество не могат да се противопоставят на пропагандата на екстремистите. "Когато младежите се огледат наоколо, виждат само джамии. Особено във вътрешността на страната липсват младежки домове, няма и културни институции", казва той. По данни на ООН, вербовчиците получават между 3 000 и 10 000 долара за всеки боец. Освен това ислямистки хуманитарни организации подпомагат финансово семействата на джихадистите. Правителството в Тунис обяви, че ще затегне контрола както върху подобни организации, така и над джамиите, където проповядват радикални имами.
Къде им е стратегията?
Радикализирането на младежите в Тунис постепенно се превръща в сериозна опасност за страната. През 2015 година бяха извършени покушения срещу Националния музей и срещу един хотел в град Сус, при които загинаха 60 души, предимно чуждестранни туристи. А през ноември същата година екстремисти извършиха нападение и срещу президентската гвардия. Както и преди, правителството на Тунис залага най-вече на репресивните марки, за да овладее проблема. То засили контрола върху всички граждани под 35 години, които пътуват за Сирия и Ирак, а през лятото на 2015 година парламентът гласува нов антитерористичен закон, който разшири правомощията на силите за сигурност. "Това е първа стъпка в правилната посока, но тя далеч не е достатъчна за овладяването на проблема. Ние имаме нужда от цялостна стратегия. Правителството може да вкара в затвора няколко хиляди души, но конвейерът ще продължи да бълва нови и нови джихадисти", казва Файсел Шариф. Правителството на Тунис е изправено пред огромното предизвикателство да създаде дългосрочна стратегия, за да не се присъединяват младите хора към терористичните групировки. Въпреки че отделни министерства и организации се опитват да овладеят проблема, все още не може да става и дума за някаква координирана програма за превенция и дерадикализиране. И докато ИД губи все повече територии в Сирия и Ирак, много тунизийци са загрижени за това, какво ще стане, след като от чужбина се завърнат тунизийските бойци. Президентът на Тунис Бежи Каид Есебси заяви след визитата си във Франция, че в препълнените затвори няма място за всички. Той обаче обеща да засили контрола върху завръщащите се джихадисти, въпреки че поради липса на доказателства те едва ли ще бъдат изправени на подсъдимата скамейка. С чуждестранна помощ, главно от Германия и САЩ, армията на Тунис засилва вече контрола по границите с Либия и Алжир. Досега най-вече южната граница на страната беше класически маршрут за каналджиите, контрабандистите на оръжия и потенциалните терористи.
