Тревожно-съчувствени интонации владеят ефира - някъде по света или у нас е станало бедствие. Земетресение или атентат, цунами или пожар е отнел човешки живот.
Водещи - по правило в черни костюми - скръбно-съсредоточено гледат в аутокютата си, пъргави репортери литват до мястото на катастрофата, за да заврат микрофон в лицето на поредния страдалец, който не знае на кой свят се намира, дизайнери бързат с поредните тв “шапки”: “Терор в Ница”, “Разрушеното село” и подобни.
Но емисията свършва, извънредното включване - също, и тутакси гръмват оптимистично-приповдигнатите гласове на… рекламата!
Какво от това, че еди-колко си са загинали, овъглени от блъвналия пропилен или прегазени от разбеснелия се камион - на живите трябва да внушим, че по Коледа стават чудеса (и да ги потърсят във “Виваком”!), че поредният кредитен мошеник ще им сбъдне екзотичните мечти и че няма по-магичен от нашия прах за пране!
Думата ми е за яркия контраст между фалша на новините и фалша на рекламите. Докато първите внушават страх, безизходност и отчаяние, като че утре всички ще умрем, вторите ни продават безгрижно-бляскав лайфстайл, сякаш ще живеем по хиляда години. И всичкото това се редува със закономерна наглост, “благословена” от медийния закон.
Не знам как трябва да се постъпи, когато Хитрино гори или Берлин агонизира.
Да се спрат рекламите? Да не се излъчват само онези, които кряскат в радостно опиянение за някакви никому ненужни глупости - поне в деня на траур? Да се преместят рекламните блокове, та поне да не са веднага след черната хроника?
Да се кърпи Законът за електронните медии?
Не знам.
Ако вие знаете, пишете на СЕМ…
