В понеделник той официално беше избран от т. нар. електори за 45-и президент на САЩ
“Ако някой се съмнява в естествената способност на народа – правото му да различава, нека погледне само онази устойчива редица от удивителни избори на атиняните и римляните, които не могат да бъдат приписвани само на сляпата случайност.”
Шарл Луи дьо Секонда Монтескьо (1689–1755 г.) – френски философ от епохата на Просвещението
***
Доналд Тръмп беше окончателно избран за президент на САЩ в понеделник от 538-те членове на електоралната колегия в 50-те щата на САЩ. Тръмп беше спечелил 306 т. нар. електори в отделните щати, а Клинтън – 232. Фактически тези електори избират новия президент и могат да се отметнат при избора и да гласуват за друг кандидат. Въпреки засилената медийна пропаганда в последните дни за руска намеса в избора на Тръмп, която се опитваше да накара членовете на избирателната колегия да размислят и да дадат гласа си за друг, това не се случи. Напротив, противно на очакванията 5-има членове на колегията, които трябваше да гласуват за Клинтън се отметнаха и гласуваха за други кандидати – Бърни Сандърс, Колин Пауъл и др. А още трима в Мейн, Минесота и Колорадо са се опитали да не гласуват за Клинтън, но това е било осуетено. Така Хилъри Клинтън става първият кандидат за президент с толкова много „faithless elector” – „неверни електори”.
Но и за Тръмп двама членове на колегията са дали гласа си вместо за него, за републиканците Рон Пол и Джон Касич.
С избора Тръмп събра 304 електорални гласа, при необходими 270. Така окончателно стана 45-ият президент на САЩ.
Покрай шумната му предизборна кампания у нас не се разбра много за него. В Щатите, за разлика от България, Тръмп е познат на американците като публична личност от приблизително 50 години.
Роден е на 14 юни 1946 г. и е четвърто от петте деца на нюйоркския строителен предприемач Фредерик Тръмп, който пък е син на емигрант от Германия, пристигнал в Съединените щати през 1885 г.
Фредерик Тръмп вижда нестандартния характер на своя син, своенравието му и склонността „да изпробва всичко и да не се спира пред нищо, само и само да постигне своето“. И постоянно повтаря на малкия Доналд, че съдбата му е да стане велик.
В частното основно училище Доналд Тръмп се очертава като проблемно дете. Поради непрекъснатите оплаквания на учителите от лошото поведение на сина му, Фредерик Тръмп през 1959 г. го мести във Военната академия в Ню Йорк – пансион за момчета на брега на река Хъдсън.
После Тръмп следва в Пенсилванския университет във Филаделфия и в университета „Фордъм” в Ню Йорк и през уикендите работи във фирмата на баща си. Двете години във „Фордъм“ Тпъмп учи специалност „Недвижими имоти“. Във фирмата на баща си усвоява строителното предприемачество. Също и някои съпътстващи дейности. Например когато човек ходи лично до събира наемите, задължително трябва да се скрие, преди да се отвори вратата, понеже може да го залеят с кофа вряла вода. И наистина такива инциденти не са рядкост. Освен това Доналд Тръмп усвоява от своя баща как се поддържа сграда, така че да бъде удължен животът й и да бъдат избегнати скъпоструващи ремонти. По неговия пример той винаги ходи на работа със сако и вратовръзка.
През 1971 г. Доналд Тръмп започва да управлява фирмата на баща си. Но докато Фредерик Тръмп строи жилища за средната класа, то синът предпочита да издига луксозни небостъргачи, хотели, казина и голф клубове – от Манхатън до Мумбай.
Доналд Тръмп не изневерява на своя стереотип на поведение от юношеството си, с каквото и да се занимава по-нататък – строително предприемачество, мениджмънт на неговите игрални казина „Хара“, „Тадж Махал“, управлението на собствената му авиокомпания за вътрешни полети „Ийстърн еърлайнс“, по-късно наречена „Тръмп Шатъл“, с пребоядисване на всички самолети, а името му изписано със златни букви върху тях. „Харесва ми да се боря – споделя той. – Обичах да водя всякакви битки, включително физически“. Още като младеж, син на милионер, се появява по медиите, участва в шоупрограми, а през 2004 г. е избран с гласуване за любим милионер на американците.
Това дали е достатъчно, за да станеш президент на САЩ?
Какво се случи, че избраха този скандален кандидат?
Вълната на недоверие от последните години
Проучвания на общественото мнение свидетелстват за трайна тенденция в нагласите в различните страни по света. В много от държавите, които активно претендират за демократични форми на политическия процес, общественото доверие в парламенти, политически партии, изпълнителна и съдебна власт е не само ниско, но и постоянно спада.
Джесика Матюз, президент на фондация „Карнеги“ за международен мир, отбелязва за тази тенденция:
„Изследователите от Американското национално проучване на избирателните нагласи от 1958 г. насам задават на гражданите на Съединените щати един и същи въпрос приблизително на всеки две години:
„Вярвате ли, че американското правителство ще постъпи правилно във всички, или почти всички случаи?“
До средата на 60-те години 75 % от американците отговаряха утвърдително. След това този процент започна рязко да намалява и през 1980 г. само 25 % отговориха с „да“. Разбира се, американците междувременно бяха преживели Виетнамската война, две (1) политически убийства, аферата „Уотъргейт“ и заплахата преди това от почти сигурен импийчмънт на техния президент (2), както и арабското петролно ембарго. Хората следователно имаха достатъчно причини да се отчуждят от властта и дори да се настроят срещу нея. По-важното обаче е, че доверието във властта не беше възстановено. През последните три десетилетия, равнището на доверие се колебае между 20 и 35 %. Около 1972 г. броят на хората, които вярват на правителството, падна под 50 %.
Това означава, че населението на Съединените щати под 44-годишна възраст, е преживяло целия си живот в страна, където мнозинството от гражданите вече не вярват, че собственото им правителство постъпва правилно.
Цели четири десетилетия нито една от големите промени, за които американците гласуваха, било в идеологията, било в държавното ръководство, не измени това положение. Помислете си само какво означава за доброто функциониране на една демокрация фактът, че между две трети и три четвърти от населението на страната в повечето случаи не одобрява действията на правителството.”
Този драстичен спад в позитивната оценка се потвърждава от агенция „Галъп“, която проучва общественото мнение в Съединените щати от 1936 година. Тя установява, че в страната общественото одобрение за профсъюзите и доверието в Конгреса, политическите партии, големия бизнес, банките, вестниците, телевизионните предавания и много други основни институции намалява. Изключение са единствено американските въоръжени сили поради неоспоримата липса на разминаване между прокламираната им функция и реалните им действия, обагрени с кръвта на загиналите войници и офицери от сухопътните сили, флота и военновъздушните формирования. Дори Върховният съд – институция, която дълги години се радва на голямо уважение сред американците, – е загубил в значителна степен обществената подкрепа: през 1986 г. 70 % от анкетираните одобряват дейността му, а през 2012 г. този показател е едва 40.
Търси се антисистемен кандидат
В априлския брой на сп. „Marketimg news“, орган на Американската асоциация по маркетинг, е поместен кратък анализ на неуспешната кампания на Джеб Буш – брат на бившия американски президент Джордж Буш – за спечелване на номинацията на Републиканската партия за президентски кандидат на сегашните избори в САЩ. Въпреки положените усилия и похарчените 130 млн. щатски долара, на 20 февруари 2016 г. Джеб Буш е принуден – след първичните избори в щата Южна Каролина, да обяви официално своето оттегляне от по-нататъшната борба с основния си съперник – непринадлежащия към партийната номенклатура Доналд Тръмп.
Симпатизантите на Републиканската партия търсеха анти-системен кандидат. Породено от все по-масовото и засилващо се недоволство на населението в Съединените щати към установения елит в двете партии, това настроение проправи пътя към президентското кресло както на Бил Клинтън, така и на неговия съпартиец от Демократическата партия Барак Обама. Разочарованието от „абонираните“ дълго време за властта американски политици американските избиратели насочиха към извънсистемните кандидати. Ето защо Доналд Тръмп спечели изборите.
Уплашената Европа
На 9 ноември мнозинството на европейските лидери бяха в шок от (не) желаната победа на Доналд Тръмп. Дори на някои се наложи да извършат унизителен демарш. Най-пръв от всички беше вътрешният министър на Украйна Арсен Аваков, който изтри запис от месец юли във Фейсбук за Доналд Тръмп, където покрай всичко друго има следните редове: „Безсрамното заявление на кандидат-президента Тръмп за възможното признаване на Крим за руски е диагноза на опасен маргинал… Не може маргинал, подкрепящ диктатурата на Путин, да бъде гарант на демократичните свободи в САЩ и света“.
Като цяло лидерите на държавите в Европейския съюз заеха изчаквателна позиция, за да се ориентират в намеренията на Доналд Тръмп и действията на неговия екип във външнополитически план след инаугурацията на 20 януари 2017 г.
Показателно е изказването на президента на института „Людвиг фон Мизес“ Лю Рокуел: „Лидерските качества на Доналд Тръмп не предизвикват у мен опасения. Безпокоят ме неговите съветници, които далеч не са най-добрите – Нют Гингрич (3), Рудолф Джулиани (4) – това са все фанатични консерватори милитаристи. Надявам се, че той няма да ги слуша по въпросите на външната политика. Тръмп е прав, че на американците им омръзнаха войните. Ние определено не трябва да се стремим към свалянето на Башар Асад от власт – последният арабски лидер, който води борба срещу джихадистите. Останалите бяха отстранени от САЩ, за да се дестабилизира ситуацията в региона. На империите е свойствено такова поведение. Надявам се, че САЩ ще предприемат някакви стъпки по отношение на НАТО. Защо сме членове на Алианса? Не за да защитаваме Европа, а за да я окупираме. Никой освен САЩ не заплашва Европа. Дори да вярвате в изначалната цел на НАТО, то тя отдавна е забравена. Студената война свърши. Ние трябва да излезем от НАТО. Да спрем да го финансираме. Да върнем военните ни у дома и да се съсредоточим върху вътрешните работи на страната.“
Да ти пише Тръмп с лично обръщение
Качествата на деловитост и реализъм, придобити от Тръмп през неговата бизнес кариера е логично да го водят и като президент на Съединените щати. Експедитивността му е доказана.
Преди изборите пишещият тези редове му изпрати имейл за предизборната му платформа на финала на надпреварата с Хилари Клинтън, и по-малко от 24 часа след това получих отговор с лично обръщение от Тръмп:
„Славчо, ние сме уморени от тези ужасни търговски споразумения, които дават на американските работници несправедливо отношение“.
„Ние ще скъсаме лошите търговски споразумения, които нараняват американските работници“.
„Ние ще построим стената (накрая!) и Мексико ще плати за нея“.
„Ние ще унищожим ИДИЛ и ще възобновим битката на Америка с радикалния ислямски тероризъм“.
„Ние сме уморени от професионалните политици като Нечестната Хилъри, която ни е оплела в лъжи, които поставят Америка в опасност“.
„Само след няколко дни Доналд Тръмп ще запрати Нечестната Хилъри към поражението, което така много заслужва“.
„Така че елитите хвърлят къчове в една последна вълна от отчаяни атаки“.
„Славчо, след толкова много години на съзидание и управление на успешен бизнес, аз зная точно какво е необходимо, за да бъде променена Америка“.
„Нямам никаква търпимост към несправедливостта, никаква толерантност към правителствената некомпетентност, никаква симпатия към лидерите, които провалят своите граждани“.
„Моите нечестни опоненти са заграбили милиони долари, търгувайки достъпа и услуги за специалните интереси и чуждестранни сили. Зная, че времето за действие е дошло – това може да е нашият последен шанс да спечелим Белия дом и да сложим край на подкрепяната в глобален мащаб от специалните интереси корупция на нашите политици“.
„Славчо, моята опонентка иска нейните поддръжници да рецитират клетва за вярност от три думи. Те са: „Аз съм с нея“. Аз избрах да рецитирам различна клетва. Моят обет е: „АЗ СЪМ С ВАС – АМЕРИКАНСКИЯ НАРОД!“
„2017 е годината, когато ние можем най-после да сложим край на корумпираната вътрешна система във Вашингтон и ДА НАПРАВИМ АМЕРИКА ВЕЛИКА ОТНОВО!“
Цитатите са напълно автентични, не са редактирани, те са извадки от кореспонденцията между мен и Тръмп.
Това е комплект от мисли на тогава още кандида за президент Доналд Тръмп. Наричан още Тръмпстър или само с инициалите Д. Т. (ди-ти), както той има навика да говори за себе си в трето лице, като използва личното си име, сякаш става дума за друг човек.
Всъщност създаването на този ипостас (5) е напълно преднамерен пропаганден маньовър на Доналд Тръмп. И е само един от елементите на конструкцията за позициониране в центъра на общественото внимание в Съединените щати в продължение на десетилетия.
(следва)
—- —-
* – Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.
1 – Убийствата на Джон Кенеди, Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди – бел. авт.
2 – Ричард Никсън.
3 – Нют Гингрич – влиятелен консервативен политик, един от архитектите на „Републиканската революция“ през 90-те години на миналия век, позволила на Републиканската партия за пръв път от 40 години да получи мнозинство в Конгреса. Онази победа го направи дългогодишен председател на Камарата на представителите.
4 – Рудолф Джулиани – Харизматичен бивш кмет на Ню Йорк. На поста си успешно се бори с престъпността, а след атентатите на 11 септември 2001 г. проявява най-добрите си качества за възстановяване на града и помощ за пострадалите. През 2008 г. Рудолф Джулиани се опита да участва в президентската надпревара, но кампанията му се провали.
5 – (църковно-славянски език) – свойството на едно същество да се появява в различни образи.
