Въпреки всичките си епични войни и сътресения, 20-и век завърши с едно хубаво нещо: появата на Федерална република Германия като първата в най-новата история обединена, демократична, стабилна, просперираща и мирна германска държава. Когато вълната от стотици хиляди бежанци потече към Европа от Сирия и от други кризисни държави през лятото на 2015 г., германската канцлерка Ангела Меркел взе решението да ги приеме като възможност следвоенните постижения на нейната страна да помогнат на изпадналите в нужда новодошли, пред които други в Европа затръшнаха вратите си.
"Германия е силна стана. Начинът, по който подхождаме по този въпрос, трябва да бъде: справили сме се с толкова много проблеми, ще се справим и с този", заяви тя. Това е смел ход за всяка политическа култура. В следвоенна Германия, където се гледа с подозрение на политическо ръководство, което поема рискове, дори и заради видимо добри каузи, ходът на Меркел си беше направо драматичен.
Той не се оказа успешен. Вярно е, че милиони германци доброволно помагаха на бежанците, както тя призова, често с добър резултат. Милиони други германци обаче реагираха по противоположен начин, когато разноските скочиха и се натрупаха социални сътресения - включително случаи на сексуални посегателства и убийства от новодошли и, което е още по-страшно, на тероризъм.
Рейтингите (и изборните резултати) на Меркел се сринаха.
Дясната партия "Алтернатива за Германия" (АГ), антиимигрантска
формация, подобна на френския Национален фронт, която по-рано
имаше само формално присъствие на изборите, набра рязко сили
дотам, че един на всеки 8 германци я подкрепя.
Вместо пример за силата на моралното ръководство, решението
на Меркел все повече изглежда като пример каква висока цена
(понякога) могат да имат добрите намерения. По време, когато
светът силно се нуждае от стабилна и уверена в себе си Германия,
нейните решения разбиха скалата, върху която тази стабилност и
това доверие почиваха след Втората световна война: вътрешният
политически консенсус, договорен от разполагащите с широка база
основни политически партии.
В резултат на това сега цели шест партии - от крайнодясната
АГ до бившите източногермански комунисти в крайната левица - са
в състояние да преминат 5-процентовата бариера, гарантираща
места в Бундестага, на парламентарните избори, които предстоят
догодина. И всичко това - без да отчитаме вътрешните брожения в
управляващата центристка коалиция на Меркел и общия ръст на
политическа политическа нетолерантност от американски тип, което
силно смущава застаряващото (германско) общество, ценящо до
крайност реда.
Това може да изглежда прекалено остра оценка за един
канцлер, който - нека повторим - се опитва да прави правилните
неща, и то под силен натиск, по време, когато в европейските
медии доминират снимки на отчаяни мъже, жени и деца, бягащи от
ужасите на войната.
Изглежда че и самата Меркел, оглеждайки се назад, споделя
тази оценка, макар и само косвено. "Ситуация като тази от края
на лятото на 2015 г. не трябва и не следва да се повтаря", каза
тя на годишната конференция на своята партия -
Християндемократическия съюз. Тези думи бяха посрещнати с бурни
аплодисменти.
Тя обеща също така, че много от хората, които Германия прие,
ще бъдат върнати обратно, и че на тези, които останат, няма да
бъде разрешено да създадат "паралелно общество". Сякаш за да
разсее всякакви съмнения за какъв вид "паралелно общество"
говори, тя призова за възможно най-широката забрана на бурките -
покривалата на цялото тяло, носени от някои мюсюлмански жени,
като добави: "Нашите закони имат приоритет над племенните
правила, закони на честта и шериата".
С други думи Меркел сега се оказва в положение да копира
някои от програмните точки на десните популисти, стремейки се
да привлече електорат, 40 на сто от който е съгласен с
твърдението че " ислямът подкопава германското общество", както
сочи прясно проучване на фондация "Фридрих Еберт".
Най-вероятният политически изход в Германия, където повечето
хора все още симпатизират на бежанците, смятани най-общо за
хора, нуждаещи се от помощ, е, че Меркел и нейните съюзници ще
успеят да се задържат на власт, макар и с намалена подкрепа. Тъй
като напливът от мигранти през последните месеци секна, нейното
одобрение в рейтингите нарасна.
Разбира се, това временно облекчение бе постигнато с помощта
на силния човек на Турция - Реджеп Тайип Ердоган, който
договори с Меркел спирането на бежанския поток към Европа през
неговата страна в замяна на помощ от 6, 3 млрд. долара и - както
критиците изтъкват - на германска индулгенция за потъпкването
от (турския) режим на човешките права.
Сякаш за да напомни на Меркел, че му е задължена, Ердоган
неотдавна заплаши да анулира споразумението и да отприщи отново
миграционната вълна в отговор на "обидата" (по думите на
диктатора в Анкара), нанесена му от Европейския парламент.
Нечестивият съюз на Меркел с Ердоган, както и обявеният от
нея във вторник нов по-твърд курс по въпросите на имиграцията и
асимилацията, може да дразнят слуха на онези, които бяха
започнали да възнасят германската канцлерка като последната и
най-добра опора на либералнодемократичните ценности на фона на
вълната от десен популизъм, олицетворявана от избрания за
президент на САЩ Доналд Тръмп.
Може би има по-реалистична поука: Никое правителство не може
да направи повече добри неща, отколкото е в състояние да понесе
политически.
БТА
