Бъз Уиндрип, политически лидер демагог и невежа, се издига до президент на САЩ с обещание да върне величието на страната в разгара на депресията. Романът “Това не може да се случи тук” на американския писател Синклер Луис, публикуван през 1935 г., се превърна в бестселър в продажбите по интернет след изненадващата победа на Доналд Тръмп в надпреварата за Белия дом. Текстът, преведен през 1937 г. на френски от Реймон Кьоно, наскоро беше преиздаден във Франция.

Успехът на тази сатирична книга, писана в разгара на надигащия се в Европа национализъм, свидетелства за нарастващия интерес към едно от най-смутните десетилетия на 20-ти век. Можем ли да правим паралел с нашата съвременност? След победата на американския милиардер популист в САЩ, избора на британците в полза на Брекзита и възхода на крайнодесни партии в Европа тези въпроси предизвикват разделение сред историците.

“Двете епохи не са еднакви, нещата никога не се повтарят напълно, но реакциите са същите”, казва френският историк Паскал Бланшар, съавтор на очерка: “Тридесетте години се завръщат”.

“Преминаваме през период на катаклизъм”. Британецът Саймън Скама, преподавател в колумбийския университет, не се колебае да сравни победата на Доналд Тръмп с издигането на Адолф Хитлер, дошъл на власт с избори.

След комунизма - ислямът

Без да стигат чак дотам, някои посочват приликите между двата периода. Икономическата буря, която бе отприщена от кризата с  високорисковите ипотечни заеми в САЩ през 2008 г., е като отглас на Голямата депресия от 1930 г., предизвикана от борсовия крах през 1929 г. Отчаяни, огорчени, гневни на финансовия и
политически елит, бедните работници и безработните тогава се опасявали за бъдещето на децата си.

Евреите и чужденците били сочени с пръст, разпространила се
носталгията по едно идеализирано минало, разрастващ се страх от
врага вътре и извън границите. Някога заплаха бе комунизмът,
днес - радикалният ислям.

Тридесетте години са белязани от разцвет на международната
търговия, развитие на морския, въздушния транспорт и масовото
производство, от филмите на Холивуд. По това време цари усещане,
че времето ускорява ход, а пространството се свива.
Паскал Бланшар съзира в това трагично десетилетие “начало на
глобализацията”, породило културни и икономически страхове,
близки до съвременните.

Според британския историк Антъни Бийвър обаче сравнението не
издържа. “За паникьорите е твърде удобно да се поддадат на
изкушението за лесни исторически паралели”, отбелязва той в
анализ.

Сънародникът му Иън Кършоу, известен с трудовете си за Адолф
Хитлер, споделя, че изследванията му във връзка с публикация за
Европа в периода между 1914 и 1949 г., го “карат да настръхва”.
Същото изпитва човек, като си помисли за Австрия, където
крайнодесните може да спечелят президентските избори в началото
на декември.

“Не смятам обаче, че ще се върнем към черния период на 30-те
години, тъй като наред са повърхностните сходства, има големи
разлики”, отбелязва той пред АФП.

Ролята на Германия

Една от големите разлики е ролята на Германия, смятана днес
за знаменосец на демократичните ценности по света и главна опора
на Европейския съюз, обяснява британският историк.

Европейските демокрации, “макар и малко крехки, ако
погледнем Унгария и Полша”, нямат нищо общо с онези авторитарни
държави, които бяха през 80-те години. Съотношението между
бюджетите за отбрана и за социални помощи е напълно променено,
подчерта той.

Ричард Оувъри, специалист по Втората световна война,
разсъждава в същата посока. “Живеем в свят на стабилни държави,
вече няма световни колониални империи, а Западът е по-богат от
всякога”, обяснява той.

“Няма трайно негодувание” като в Германия след Първата
световна война, а “демокрацията се разви и укрепна навсякъде.
Поради това сравненията с 30-те години ми се струват съвсем
неуместни”, допълва Оувъри.

Разпространението на ядрените оръжия промени начина на
водене на война, а правителствата, поне за момента, избягват
подводните камъни на протекционизма за разлика от това, което се
случи в периода между двете световни войни.

Паскал Бланшар не предрича нова световна война, но
предупреждава съвременниците си да не се предоверяват на ролята,
която могат да изиграят международните институции в смутни
времена.

БТА