С молив из новините - за промените с новия американски президент

Бел. ред. - изборите в САЩ си имаха запалянковци и в България. Както и в Щатите, у нас очакванията бяха, че президент ще стане Хилари Клинтън и мнозина получиха шок и очакват ужасни неща с избора на Тръмп. Какво възнамерява той, какви ще са промените? Как реагират пазарите? В следващите редове са акценти от новините, извадени от колежката Ваня Йочева. В e-vestnik ще пускаме и друг път нейните акценти и бележки от световния информационен поток, които тя споделя най-вече във Фейсбук.

След избора на Доналд Тръмп за президент световните пазари са изпълнени с оптимизъм, а той не идва при онези акули на бизнеса просто от наивност и лековерност. Само факти:

• От 9 ноември, когато стана известно името на новия президент на САЩ, главният индекс на Нюйоркската фондова борса Dow Jones шест пъти подобряваше рекордните нива за всички времена и вчера доведе рекорда до 19 023 пункта (бел. ред. – към 22 ноември).

• През същия период (до петък) американският долар нарастваше 10 (десет) последователни дни, което е най-продължителната му серия на възход (тъй нареченото рали) от май 2012. В петък доларовият индекс, който измерва силата на долара спрямо кошница от шестте най-търгувани валути, достигна връх от 13,5 години – 101,54.

• И накрая един съвсем незначителен факт специално за онези, които казват, че сега големите хай-тек компании ще обърнат гръб на САЩ, че Калифорния със Силициевата си долина ще обяви независимост, че, че… Вчера в интервю за New York Times Тръмп се похвали, че Бил Гейтс и Тим Кук (главата на Епъл) са се обадили, за да му засвидетелстват подкрепата си.

• Във видеообръщение, посветено на плановете му за първите 100 дни, Тръмп съобщи, че още първия ден ще подпише указ за излизане от Транстихоокенското търговско партньорство (ТТП), което нарича „катастрофа за страната“. Вместо общото споразумение предлага сключването на справедливи двустранни търговски договори, които ще върнат на Америка производството и ще създадат нови работни места.

• Обаче останалите 11 страни от ТТП няма да оставят тази работа така. Според източниците на The Australian на форума на АТИС, провел се в Перу през почивните дни, лидери на няколко от тези страни са обсъдили възможността да поканят Китай да заеме мястото на САЩ в „партньорството“. А пък Китай ще покани Русия и Северна Корея.

Програмата на Доналд Тръмп за първия ден след полагането на клетвата

• Отмяна на ТТП.

Отмяна на излишните регулации за добив на петрол, газ и въглища на федерални територии, внедрени от Обама. По думите му това ще създаде още в краткосрочна перспектива милиони нови високоплатени работни места. Не каза колко милиони.

• Въвеждане на правило за всички департаменти от администрацията му при внедряване на всяка нова икономическа регулация да се отменят две стари.

• Ще подпише акт (и той явно ще продължи практиката на Обама да управлява с разпоредителни актове, които нямат силата на закон) за 5-годишна забрана на лобизъм за всички служители на държавна заплата и доживотна забрана на лобизма в полза на чужди държави.

От серията „Назначения“

• Може да се смята за почти сигурно, че мястото на Джон Кери в новата адмистрация ще заеме Мит Ромни. Шансовете му да бъде назначен за държавен секретар се увеличиха, макар че кандидатурата все още не е окончателна. Да припомня, че Ромни беше кандидатът на републиканците срещу Обама през 2012 и се провали с трясък. Към Тръмп се отнасяше рязко негативно, подкрепяше конкурентите му на праймеризите (бел. ред. - предварителните вътрешни избори), а след като отпаднаха, убеждаваше групата “Републиканци против Тръмп” да издигнат своя кандидатура за същинските президентски избори. Единственото, което може да му се признае, а и то е съмнително, че в онази кампания Ромни получи 4,8 млн. гласове в Калифорния, щата-чудовище, който носи 28 гласа в Избирателната колегия, а Тръмп получи сега – само 2,9 млн. Съмнително, защото милиардерът, който почти сам финансираше кампанията си, реши да не хвърля пари на вятъра за един предварително загубен мач.

• Обсъжданата по-рано за същия пост губернаторка на Южна Каролина Ники Хейли ще стане посланик на САЩ в ООН. Потвърдено е официално назначението й – една доста неочаквана стъпка предвид не само липсата ѝ на опит във външната политика, но и напрегнатите ѝ отношения с Тръмп по време на президентската кампания, в която подкрепяше конкурента му сенатор Марко Рубио.

• От вчерашното интервю на Тръмп с „Ню Йорк таймс“ изплува още едно име – това на генерал Джеймс Матис за министър на отбраната. Генералът е участвал във войните в Ирак и Афганистан, смятан е за автор на успешната антитерористична стратегия, известна като Iraq Surge 2007, благодарение на която през 2007-2009 терористичната дейност в Ирак бе сведена до минимум. Единственият му минус според Тръмп било, че той е противник на изтезанието waterboarding, но това много вероятно е да се окаже плюс.

• Тръмп е предложил официално мястото на шеф на Департамента по градско планиране на тъмнокожия хирург Бен Карсън. Той му беше съперник на праймеризите, но след това беше един най-преданите му привърженици. Естествено, че един хирург няма опит в тази строително-архитектурна сфера. Този пост би подхождал чудесно на самия Тръмп. Определена роля за назначението е изиграл фактът, че Карсън е роден и израснал в гетото на Детройт. Тръмп заложи в програмата си възстановяването на американските градове във вътрешността на страната чрез преки бюджетни инвестиции и данъчни облекчения и се смята, че Карсън ще му помогне за осъществяването ѝ.

• Пак от интервюто за NYT се разбра, че Тръмп би искал да види приятеля си Найджъл Фараж като посланик на Великобритания в САЩ.

„Назначения и… намерения“

• Стана ясно какви са плановете за първата година на секретаря на щат Канзас Крис Кобач - основен кандидат да възглави Департамента за национална сигурност (DHS). На първо място той планира да депортира голяма част от нелегалните мигранти с криминално минало, да спре премането на сирийски бежанци и да депортира вече пристигналите от този район. За всички останали мигранти от “потенциално опасни райони” иска да бъде въведен “идеологически” тест: ще им задават въпроси по теми, свързани с шериата, джихадизма, правата на жените и малцинствата, свободите, провъзгласени в американската конституция. Тръмп по време на кампанията си предлагаше да се въведе подобен тест за всички мигранти.

• Бъдещият главен прокурор Джеф Сешънс обеща веднага след встъпването си в длъжност да започне наказателен процес срещу онези градове, наричани sanctuary cities”, които отказват да спазват федералните закони за депортация на нелегалните мигранти.

• Ford Motor Co. обяви вчера, че няма да мести производството на модела си Lincoln MKC от Луисвил, Кентъки, в Мексико,както беше планирал. В заявлението се казва: “С удовлетворение отбелязваме, че новоизбраният президент и новият състав на Конгреса ще провеждат политика на увеличаване конкурентоспособността на САЩ”. Финансовият директор Боб Шанкс акцентира върху обещанията на Тръмп да намали данъците и да създаде нови работни места.

Таванът на данъчната ставка за капиталовложения в САЩ (35,3%) е най-високата от промишлено развитите страни и около два пъти по-висока от същата в Мексико (17,4%) и Канада (18,6%). Данъчните ставки за производителите в САЩ с много по-високи от данъците върху недвижимата собственост.Тръмп предлага да се съкрати корпоративният данък от 35 на 15% и да се позволи на американските компании да върнат в страната доходите си, получени в чужбина, срещу данък върху тях само 10%. Набелязаната корпоративна данъчна реформа среща широка подкрепа както на републиканците в Конгреса, така и на част от демократите. Лидерът на малцинството в Сената Чък Шумър вече изрази готовност за сключване на сделка срещу още по-голямо увеличение на вътрешните разходи.

• По данни на Washington Post ръководството на Ford очаква от Тръмп също така облекчение на стандартите за икономия на горивата, въведени от Обама през 2012. Тези правила изискват до 2025 разходът на горива да бъде сведен до галон за пробег от 50 мили (бел. ред. – до 5 л на 100 км). За да отговори на изискванията за икономия на горива, Ford бе принуден да изнесе производството на нискорентабилните си малки автомобили в Мексико, където разходите за работна сила са по-ниски. Смекчаването на стандартите би позволило на компанията да повиши рентабилността си, което ще ѝ позволи да влага повече средства за производството в САЩ на носещите по-голяма печалба камиони и джипове. Ford винаги се е обявявала за защита на американските производители и най-енергично протестира срещу Транстихоокеанското партньорство, което позволява да се съкратят тарифите за внос на японски камиони с 25%. Компанията протестира и против действията на японската Централна банка, обвинявайки я в изкуствено поевтиняване на йената спрямо долара. Тръмп също по време на кампанията си обвини Япония в „парична манипулация“ и предложи да се ожесточат тарифите за внос.

След оповестяването на решението акциите на Ford се покачиха с 0,77%.

Очакванията в съдебната система:

• Републиканците, контролиращи Сената в САЩ, възнамеряват да променят правилата за утвърждаване на съдите за Върховния съд и да ги назначават с обикновено мнозинство в случай, че демократите се окажат непреклонни при обсъждането на кандидатурите, предложени от Тръмп. Една част от парламентарната група на Демократическата партия вече заяви, че ще блокира всички кандидати на Тръмп, а друга (на която предстои да се преизбере през 2018 г.) е настроена за диалог. Някои сигурно са чували за процедурата в Сената, наречена филибъстър – това е когато някой от опозицията говори достатъчно дълго с цел да изтече времето, определено за дебати. И приемането на решение се отлага, отлага, отлага до безкрай. За да се заобиколи филибъстърът, който демократите възнамеряват да приложат, е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3, което да гласува да бъде отнета думата на оратора, да бъде удължено времето за дебати и т.н.

За квалифицирано мнозинство са нужни 60 гласа, а републиканците разполагат само с 52). Но въпросът за съдиите на Върховния съд е много важен, затова е твърде вероятно републиканците да решат да променят правилата за назначаването им и да блокират възможността за филибъстър по този въпрос.

• От деветчленния състав на Върховния съд зависят много важни за американското общество въпроси и затова винаги двете партии са се стремили да си осигурят мнозинство.

Сега в него заседават 4 либерални съдии и 4 консервативни (двама от тях умерени - Джон Робъртс и Антъни Кенеди). След смъртта на консервативния съдия Антонин Скалия през февруари републиканците не позволяваха на Обама да назначи някой от своите, за да не получат либералите във Върховния съд 5 гласа срещу 4 за консерваторите.

Сега бързат да утвърдят кандидатурата, която ще предложи Тръмп, защото той обеща да назначава наистина консервативни конституционалисти. Очаква се в близките няколко години да се пенсионират и двама либерални съдии Стивън Бреър (на 78 г.) и Рут Гинзбург (на 83 години). Ако на тяхно място бъдат назначени консерватори, ще имат абсолютно мнозинство при решаването на всеки въпрос и ще могат да преразгледат приетото решение за легализацията на гей-браковете в цяла Америка, което стана възможно благодарение на гласа на умерения консерватор Антъни Кенеди. Или например може да отменят решението по делото “Roe v Wade” от 1973 г., което легализира абортите във всички щати.

• Що се касае до кандидатурата, възможно е това да бъде съперникът на Тръмп в праймеризите Тед Круз, който в началото беше гласен за Главен прокурор. Сенаторът от Тексас (от 2012 г.) е смятан за един от най-консервативните политици на съвременна Америка.

По време на напредварата кой да грабне номинацията на Консервативната партия с Тръмп си разменяха остри нападки, но след като изборът на партията падна на Тръмп, Круз го подкрепи и му помагаше в кампанията. Освен това е завършил право в Харвард и е смятан от професорите за един от от най-блестящите умове на своето поколение. През първия мандат на Буш-младши работеше като заместник-главен прокурор, а след това продължи кариерата си в екипа на тексаския прокурор, днес губернатор на щата, Грег Абът.