Те се чувстват забравени от управляващите. Страхуват се. А политическата коректност отдавна им лази по нервите. Думата е за онези недоволни и гневни германци, които нито политическият елит, нито медиите взеха насериозно.
В Германия "гневните граждани" не са съвсем нов феномен. Има ги от няколко години. Достатъчно е да погледнем към движението "Пегида" и партията "Алтернатива за Германия", които изразяват гнева от действията на Берлин, най-вече що се отнася до бежанската политика на германското правителство. Допреди броени седмици, по-точно до триумфа на Тръмп в САЩ, гневните граждани бяха многократно морално дискредитирани - както от политиците, така и от голяма част от журналистите. Сега обаче мнозина осъзнават, че не всички в дясното политическо пространство са расисти, или десни екстремисти. Гневните граждани са временният резултат от максималното отдалечаване на управляващите елити и утвърдените медии от части на обществото. Традиционните партии, които имат претенциите да управляват народа, просто не им обърнаха внимание.
Кой е виновен?
Така стана и преди повече от година, когато неконтролираният наплив на бежанци събуди страховете на мнозина - най-вече на онези, които живеят в икономически трудни условия: безработните, ниско платените и семействата с минимални доходи. Да, финансовите средства за приема на бежанците бяха необходими в хуманитарен план. Политическото им въздействие обаче бе опустошително. Частичното премахване на граничния контрол също породи гняв - особено сред консервативните кръгове на обществото. Изведнъж ролята на държавата като един вид закрилник бе накърнена. Във времена, когато на политиците са им нужни години, за да приемат минималната работна ставка, и когато надеждите за увеличаване на пенсиите се изпаряват, щедрият прием на бежанци се превърна в болезнена тема сред големи части от населението, и то не само сред най-ниските слоеве.
Високомерният политически истаблишмънт и медиите изгубиха от погледа си жертвите на глобализацията. В САЩ на много от избирателите на Доналд Тръмп по източното и западното крайбрежие, на Юг и в Средния запад им дойде до гуша от това политическият елит да ги смята за хора втора ръка. И в Германия от години се надига вой срещу политиците в берлинския оазис на консенсусното благополучие, които веднага обявяват за хомофоб всеки, който се обяви против хомосексуалните бракове. Именно мейнстрийн медиите монотонно и едностранчиво ни поучават как трябва да мислим. Това е изнервящо, защото звучи като тромаво педагогическо наставление.
Мулти-култи и германската провинция
Нищо не подчертава това по-добре от вричането в мултикултурното общество, което отдавна е станало инвентар на политическата коректност. И то не е израснало отдолу, а е насадено морално отгоре. Преди всичко от хората с висше образование, от големите градове и от левите либерали в най-широкия смисъл на думата. То отговаря на тяхното разбиране за живота: да вечерят в индийския ресторант, да купуват само от биомагазини, да разделят боклуците и вместо ол инклузив в Майорка да предпочитат гладолечението в някой хотел в Шварцвалд.
Това и още много други неща нямат нищо общо с ежедневната реалност на онези германци, които са разочаровани от социалното си положение. Този, който трябва да преживява в обезлюдените източногермански провинции без пекарна и аптека и който трябва да пътува 50 километра до лекаря, не проявява разбиране за наложената култура на гостоприемство от шикозния мултикултурен Берлин. Нещо повече: той се чувства измамен.
Политическата коректност или т.нар. поведенчески компас на нашето общество отдавна лази по нервите на все повече хора. Дълго време добронамереният и морално почтен лозунг "Ние ще се справим!" не биваше да бъде оспорван - освен с цената на охулването в социалните мрежи. А пък онези гневни граждани, които не се интересуват например от въвеждането на квота за жените, а мислят само за оцеляването си, така и така са възприемани като политически аутсайдери.
Не само в САЩ, ами и в Германия обществото междувременно е дълбоко разединено. И ако управляващите политици и медиите не обърнат сериозно внимание на "гневните граждани" и не се погрижат за тях по друг начин освен с педагогически наставления, ще преживеем още нещо. Най-късно на изборите през 2017.
