По Сена ще изтече доста вода, докато станат ясни кандидатите за президент на Франция. Отсега обаче ислямистката заплаха и борбата срещу тероризма се използват като важен аргумент, коментира във ФАЦ К.-Д. Франкенбергер.

Тази надпревара ще бъде истински вълнуваща, макар че бихме могли да си представим и още по-вълнуващи кандидат-президентски сблъсъци. През 2012 година Никола Саркози изгуби изборите срещу кандидата на социалистите Франсоа Оланд. И сега търси реванш.

Конкурентът

Вярно, че по Сена ще изтече още доста вода, докато стане ясно кои двама кандидати ще стигнат до втория тур през пролетта на идната година. Защото Саркози, който се представя за спасител на Франция от ислямистката заплаха и от „атаките на варварите", тепърва ще трябва да вземе надмощие в консервативния лагер над някогашния премиер и външен министър Ален Жюпе. В борбата срещу тероризма Жюпе звучи по-умерено в сравнение със „Сарко" и води убедително в допитванията. Самият Оланд пък е толкова непопулярен, че една нова негова кандидатура ще изглежда почти като мазохизъм. Да не говорим, че и той има съперник вътре в собствения си лагер.

Познат инструментариум

Саркози вече показа с какви средства смята да се добере отново до Елисейския дворец: като изостря дебата около сигурността и емиграцията и се бори за гласовете не само на консервативните, но и на крайно-десните избиратели.

Обаче: какво ли мисли по въпроса Марин льо Пен - острието на „Националния фронт"?

Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main