Намесата на Анкара в сирийския конфликт и омразата към Башар ал Асад са свързани с икономически фактори и по-специално, с натиск, упражняван от турските бизнесмени върху президента Ердоган, заяви Саид Гафуров експерт -ориенталист .
Гафуров обяснява, че "имперските мечти" на Турция по отношение на Сирия имат исторически корени, тъй като "самото съществуване на страната се дължи на падането на Османската империя."
Колониализмът също изиграл важна роля в оформянето на границите на двете страни: по време на Първата световна война, известното споразумение Сайкс-Пико (1916) раздели Близкия изток между Париж и Лондон: Сирия и Ливан останаха в рамките на мандата на Франция, която през 30-те години, даде на Турция град Искендерун (Alexandretta), където живееше тюркско-арабско население.
Това място се превърна в турската провинция Хатай и създаде " ембрион на постоянен конфликт " - - турците помагаха на тюркмените в Сирия, а от своя страна, сирийците, предоставяха подслон и подкрепиха революционната борба на работническа партия на Кюрдистан (ПКК) ".
Анализаторът обяснява, че Хафез ал Асад, баща на сегашния президент на Сирия, успял да превърне страната "в активен играч, най-важният фактор в регионалните отношения" за първи път от 2000 години. От своя страна, Турция придоби роля като представител на "умерения ислям" и "пример за подражание".
Сегашният сирийски президент Башар Асад се опита да постигне "пълно сътрудничество" с Турция и това имаше своето влияние върху икономическите отношения между двете страни. "Сирийската икономика въз основа на развитието на селското стопанство и леката, текстилната и хранително-вкусовата промишленост, получи големи турски инвестиции и значително увеличи износа си. Освен това, турските бизнесмени, които работят за европейските пазари започнаха да произвеждат в Сирия, тъй като тя предлага евтина работна ръка ".
"Политическото дълголетие" на Ердоган е тясно свързано с бързия икономически растеж на страната, въпреки че този процес почти спря след световната криза от 2008-2009 и през 2011 г. вече има реална заплаха от стагнация. За експерта "предприемачите от вътрешен Анадол, които го издигнаха на власт, не са склонни да толерират нов и успешен конкурент - частната индустрия в Сирия и изискаха от протежето си да премахне мощния съперник".
През 2011 г. с началото на Арабската пролет и намесата на НАТО в Либия "те решиха да се опитат да направят Сирия отново второстепенна държава, взривявайки страната отвътре."
