В Киев започва процесът срещу двама руски офицери, сражавали се на страната на сепаратистите. Целта на Киев е да докаже руското военно присъствие в Източна Украйна. А как реагира Москва? Тя се дистанцира от двамата мъже.
Мъжът зад стъклената преграда е гладко избръснат и носи раиран костюм. Изглежда в добро настоение. Една репортерка го пита какво е правил в Източна Украйна. Той отговаря с усмивка: "Минавах оттам."
Тази сцена се разигра в началото на ноември в съда в Киев. Много украинци обаче добре си спомнят този мъж. Преди половин година 30-годишният руснак Евгений Ерофеев попада в плен на украинската армия по време на боевете с проруските сепаратисти. По време на разпитите той признава, че е командир на специална част от южноруския град Толиати. Сега обаче Ерофеев твърди, че е направил признания под натиск.
Днес в Киев започва процесът срещу него и 28-годишния сержант Александър Александров. Той също е бил пленен в Източна Украйна, но също така твърди, че е направил признания под натиск. Полковник Виктор Николюк е доста изненадан от този обрат, защото лично е пленил двамата руснаци на 16 май в близост до Луганск. Той разказва, че при рутинна проверка се е стигнало до престрелка, при която загинал един украински войник. Полковникът открил в храстите двамата ранени руски военни. "Ние сме руснаци от 3-та бригада на специалните части. Измъкнете ни оттук", му казал тогава Александров.
Военнопленници ли са те? Да или не?
Украинските части откарват Ерофеев и Александров в Киев, където двамата биват оперирани. Сега те са изправени на подсъдимата скамейка. Прокуратурата ги обвинява между другото в участие в "агресивна война срещу Украйна" и в тероризъм. Ако бъдат признати за виновни, може да получат и доживотни присъди.
Няколко дни преди началото на процеса двамата са подали молби за признаването им за военнопленници. Адвокатът на Александров се позовава на Женевската конвенция от 1949 година. "Военнопленниците принципно не могат да бъдат изправяни пред съда", казва той. Правозащитникът Герд Хенкел обаче твърди, че "тъй като няма официално обявена война между Русия и Украйна, те не могат да бъдат военнопленници в класическия смисъл на това понятие", казва той в разговор с Дойче Веле. Експертът от хамбургския институт за социални проучвания допълва, че Ерофеев и Александров могат да попаднат под закрилата на един допълнителен протокол на Женевската конвеция, който регулира случаи като "въстание" или "бунт срещу централната власт". Отношението към пленниците в подобни конфликти трябва да бъде хуманно. "Но процесът срещу тях "заради особени престъпления" е напълно легитимен", казва експертът по международно право.
Прецедент в украинското правораздаване
Процесът срущу двамата руски военни има голямо значение за Украйна. За първи път след избухването на войната на съд са изправени руски военни. От самото начало Киев и Западът обвиняват Русия, че подкрепя проруските сепаратисти с оръжия и жива сила. Москва обаче отрича всякакво военно участие в конфликта в Източна Украйна.
И по-рано украинците са пленявали руски военнослужещи в региона на бойните действия, но досега ги разменяха за украински войници, държани от сепаратистите. Най-известният случай е от август 2014 година, когато бяха разменени девет руски десантчици. Руският президент Владимир Путин заяви тогава, че десантчиците се били заблудили по време на редовно учение на руската армия и пресекли границата.
А какво прави сега Москва в случая с Ерофеев и Александров? Тя просто се дистанцира от тях. Руското министерство на отбраната съобщи, че двамата са прекратили военната си служба през декември 2014 година. Роднини на подсъдимите също потвърждават това пред руски медии. Сепаратистите пък твърдят, че Ерофеев и Александров били руски наемници, които се биели за самопровъзгласилата се република като "народни милиционери".
Особено в първите дни след като бяха пленени възникна впечатлението, че Русия е оставила двамата военни на произвола на съдбата. Ерофеев казва в едно интервю, че руският посланик не им е идвал на свиждане от седмици. По-късно Москва се оплака, че ѝ бил отказан достъп до затворниците. Същевременно руският президент Владимир Путин нито веднъж не е говорил по темата, той дори не е споменавал и имената на двамата руски бойци пред обществеността. В Русия не бе подета и медийна кампания за освобождаването на Ерофеев и Александров.
Размяна срещу Надя Савченко?
Поведението на Москва е в пълен контраст с действията на Украйна за освобождаването на Надя Савченко, която беше заловена от сепаратистите и сега е изправена пред руски съд. Украинският президент Петро Порошенко и други политици непрекъснато призовават за нейното освобождаване. Според някои медии, Украйна иска да предложи на Русия размяната на Ерофеев и Александров срещу Савченко и кинорежисьора Сенцов, който е осъден на дълги години затвор в Русия. Досега обаче няма официално потвърждение на тези информации.
Много наблюдатели са на мнение, че след произнасяне на присъдите е възможна и размяна. Виктор Николюк също смята така. "Трябва да ги върнат в родината им и да ги разменят срещу Надя Савченко", казва полковникът, пленил Ерофеев и Александров.
DW
