Заради бежанците Германия се нуждае от поне още 70 000 нови служители в образованието, здравеопазването, администрацията, а и в още куп сфери. Но откъде да ги вземе? Провинциите започнаха да мобилизират пенсионерите си.
Бежанците в Германия стават все повече. Много от тях пристигат с децата си, които трябва да тръгнат на училище. А във Федералната република обучението е задължително за всички - независимо дали родителите и семействата на учениците ще получат убежище в страната или не. По тази причина броят на подготвителните класове за бежански деца в Германия междувременно се е удвоил.
"Само в провинция Северен Рейн-Вестфалия в училищата се очаква да влязат близо 90 000 деца от семейства на бежанци", казва Удо Бекман, председател на синдиката "Образование". Според него, в най-гъсто населената германска провинция има нужда от близо 5000 учители. Разкритите нови преподавателски места обаче са не повече от 3000, което означава недостиг от 2000 учители. Този пример ясно показва за какви измерения на проблема става дума. И то не само що се отнася до училищата и детските градини.
Според Германската служба по миграцията и бежанците, в цялата страна са необходими поне още 70 000 служители в общинските администрации, в полицейските, здравните и социалните служби, в центровете за трудова интеграция, в съдебните ведомства, в административните съдилища и в социалното осигуряване. Досега обаче изобщо не е ясно как може да се запълни този недостиг от кадри.
Могат ли пенсионерите да решат проблема?
Според Германския съюз на служителите, заради недостига на кадри в обществения сектор системата е изправена пред срив. Точно поради тази причина от съюза дори предлагат служителите пред пенсиониране да продължат да работят и след навършване на пенсионната възраст. Междувременно 16-те федерални провинции вече действат по един подобен вариант: те се опитват да привлекат отново на работа вече пенсиониралите се служители. Според мнозина, това е много по-просто и по-бързо решение, отколкото тепърва да се обучават и назначават нови служители. Пенсионерите биха могли да помагат например в регистрацията и разпределението на бежанците.
Отначало този "отчаян опит" не е привлякъл вниманието, впоследствие обаче в редица общини се намерили "доброволци". В Северен Рейн-Вестфалия 150 пенсионирани служители са заявили готовност да се върнат на работа, а в Хесен 100 пенсионирани полицаи отново са поели службата си. Ангажиментът на пенсионерите е изцяло на доброволен принцип. "Задължени да работят могат да бъдат само служители в предпенсионна възраст, които още не са навършили 65 години. А иначе възобновяването на трудовата дейност е абсолютно доброволно и е възможно в рамките на пет години след началото на пенсионирането", обяснява Фолкер Щих, който е председател на синдиката на служителите в провинция Баден-Вюртемберг .
Привличането на пенсионирани служители е спешно решение, което има очевидни предимства. Само че то е свързано и с някои проблеми. Пенсионерите могат да получават трудово възнаграждение, но неговият размер не бива да превишава разликата между пенсията и пълната им предишна заплата, а това означава, че те могат да работят само по няколко часа на седмица. Дори и да отговаря на желанията на пенсионерите, ограниченото работно време не е достатъчно, за да бъдат покрити реалните нужди от служители за овладяване на проблемите, свързани с бежанците. "За целта пенсионерите би трябвало да работят най-малко по 20 часа седмично. Но при това положение разликата между трудовото възнаграждение и пенсията им би надхвърлила допустимата граница, т.е. от пенсията им ще се приспада сумата, която са отработили отгоре. С други думи те не биха имали финансов стимул", казва Щих. Той смята, че е наложително да се търсят по-гъвкави решения в тази насока. Според шефа на социалдемократическата фракция в Бундестага Томас Оперман например, върналите се на работа пенсионирани служители трябва да получават необлагаем доход от 2000 евро нето месечно.
"Нужни са експерти, не пенсионери!"
Мнозина обаче смятат, че ангажирането на пенсионирани германци не във всички случаи е целесъобразно. Матиас Юнг, председател на Съюза на преподавателите по немски като чужд или втори език, посочва острата нужда от учители по немски за децата от бежански семейства. "Каква е в случая ползата да се привличат пенсионери, които преди са преподавали съвсем друг предмет, вместо да се използват учители, чиято специалност е обучението по немски като чужд език?", пита той. "Експертите по този предмет знаят много добре как да се справят с трудностите, които имат ученици без предварителни познания по езика. Те знаят най-добре каква дидактика е нужна, за да бъде обучението успешно", аргументира Юнг.
Въпреки всички тези съмнения и съображения обаче привличането на пенсионирани служители ще продължи. Правителствата в германските провинции търсят пътища и възможности за набирането на повече пенсионери, които имат желание да работят в обществения сектор.
Рецептата не е съвсем нова и вече е имала успех в Германия. През 1990-те години, след падането на Берлинската стена и Обединението, в Източна Германия имаше остра и спешна нужда от специалисти. Навремето стотици бивши служители прекъснаха пенсията си и възобновиха трудовата си дейност, за да изградят правосъдието и администрацията в бившата ГДР. Това беше неотложна задача, която трябваше бързо да бъде решена. От Германския съюз на държавните служители смятат, че тогавашната ситуация е съпоставима със сегашното положение. "Не бива обаче да се стига дотам, че едно временно решение на проблема да се наложи като дълготрайно състояние", предупреждава Фолкер Щих.
DW
