Изглежда най-после увират главите на американските стратези по кризата в Сирия: САЩ допуснаха Иран на масата за преговори. Колко жалко, че преди това бяха пропилени цели 3 години, пише в коментара си Матиас фон Хайн.
След четири години убийства, смърт и разрушения в Сирия най-сетне се забелязва някакво раздвижване в неотстъпчивите позиции на основните играчи. Вашингтон, например, обяви, че в бъдеще САЩ ще използват и сухопътни военни части в борбата срещу "Ислямска държава" (ИД) - най-вече в Ирак, по възможност също и в Сирия. Още по-важна обаче е готовността на САЩ да привлекат в преговорите един основен играч в сирийската драма - Иран.
Няма решение без Москва и Техеран
Още тази седмица във Виена започва нов кръг от преговорите, в който до колегите си от САЩ, Русия, Саудитска Арабия и Турция този път ще седне и иранският външен министър. Срещу това дълго време се съпротивляваха САЩ и Саудитска Арабия. През януари 2014 година САЩ настояха Иран да бъде изключен от формата на преговорите в Женева за Сирия. Растящото влияние на ИД, засилената военна намеса на Русия и тоталният провал на въоръжените и обучени от САЩ бунтовници спомогнаха за настъпилата промяна в американската позиция.
Намирането на решение на сложни кризи предполага да се разговаря не само с приятели. Москва и Техеран подкрепят Башар Асад като легитимен президент на Сирия и без тези важни негови съюзници не може да бъде намерено решение на конфликта - независимо дали това се харесва на останалите или не. Такива са реалностите. Което означава, че ще има един преходен период, през който Асад ще си остане във властта.
Колкото и страшна да изглежда тази перспектива на фона на загиналите досега в гражданската война в Сирия 300 хиляди души, алтернативите изобщо не са по-добри: прехвалената от Запада умерена сирийска опозиция е по-скоро утопия, отколкото реалност, а опозицията е разпокъсана на стотици въоръжени групи, които се различават от ИД и от сирийския клон на Ал Кайда - Ал Нусра - само по степента на своя религиозен екстремизъм.
Грешката на Запада
Новата динамика в сирийския конфликт дава повод за известно удовлетворение, но оставя и доста горчив привкус. Защото още преди три години можеше да се стигне дотук. Така поне твърди бившият финландски президент Марти Ахтисаари. Носителят на Нобеловата награда за мир и бивш посредник в сирийските преговори заяви в средата на септември за "Гардиън", че още през 2012 година Русия е предложила като част от мирното решение на конфликта оттеглянето на Асад по един достоен за него начин. Но САЩ, Великобритания и Франция тогава били убедени, че той скоро ще падне от власт и напълно игнорирали руското предложение. В този смисъл Марти Ахтисаари говори за една пропусната възможност. Сега остава да се надяваме, че петимата участници в преговорите във Виена няма да пропуснат шанса и ще предприемат стъпки за прекратяване на кръвопролитието.
Но да се върнем към участието на американските сухопътни военни части. То ще се осъществява само след разговори с Иран и Русия. В противен случай опасността от ескалация на конфликта е твърде голяма, ако едни срещу други да се изправят американски и руски войници.
DW
