Крайна бедност, жилав национализъм и престъпност до най-високите етажи на властта - нищо необичайно за Югоизточна Европа. В Косово се надяват, че сближаването с ЕС ще им помогне да се оттласнат от дъното.
Като последна страна от Югоизточна Европа, Косово ще сключи Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС. Пътят до пълноправното членство в общността обаче е още твърде дълъг. "За нас това е исторически момент, историческа стъпка. С нея Косово окончателно тръгва по пътя към европейското членство", подчерта косовският министър за европейската интеграция Беким Чолаку. Заедно с премиера на страната Иса Мустафа, днес /27.10./ той ще подпише в Страсбург Споразумението за асоцииране с ЕС. В него Косово се задължава да провежда необходимите реформи, а ЕС да осигурява по-нататъшна подкрепа за страната.
Косовското правителство осъзнава, че тази първа стъпка е свързана с редица предизвикателства, особено след блокадите и насилията около косовския парламент. С тях опозицията искаше да принуди правителството да оттегли едно споразумение, постигнато с европейско посредничество. В него е предвидено да се дадат повече автономни права на сръбското малцинство и да се уреди въпросът за границата между Косово и Черна Гора.
"Или изтегляте тези договори, или правителството трябва да си ходи" – под това мото протекоха придружените от насилие протести на националистическата опозиция. Правителството отказва да приеме исканията й. "Никой не може да гарантира провеждането на реформите, ако безредията и блокадите продължават", заяви още министър Чолаку.
Бедност и бeзперспективност
От войната в Косово през 1998/99 година насам и най-вече след декларацията за независимостта на Косово от 2008, страната хармонизира много свои закони с европейските норми. „Днес Косово има много модерни закони, но проблемът е, че не се изпълняват на практика, защото затова са необходими правова държава и сигурност за чуждестранните инвестиции, които са крайно необходими на страната", каза председателят на Стопанската камара на Косово Сафет Герчалиу.
Често се казва, че Косово е „бедняшката колиба" на Европа. Официалните данни на Световната банка сочат, че средните доходи на глава от населението през 2014 са възлизали на 2 863,47 долара. Официалното ниво на безработицата остава непроменено високо – 35 на сто. Централната планова икономика от времето на социализма беше изоставена в полза на пазарното стопанство, приватизирани бяха и голям брой държавни предприятия, но този процес протече с голям брой злоупотреби и при значителна корупция.През миналата година Косово отбеляза икономически прираст от близо 3 на сто.
Независимо от напредъка на страната след независимостта, икономиката й остава твърде немощна. Повече от 90% от всички стоки в Косово са внос от чужбина. В страната цари крайна бедност, 18% от косоварите преживяват с по-малко от долар на ден, а 15% от БВП на страната се подхранват от паричните трансфери на косовари, живеещи в чужбина. Бюрокрацията, като наследство от времената на централната планова икономика, е огромна, а основните предизвикателства пред Косово са свързани с преодоляването на корупцията и организираната престъпност, чиито пипала по всяка вероятност обхващат и най-високите етажи на властта.
Съпротивата на Сърбия
Въпреки това Герчалиу вярва, че Косово има сили да се справи с тези проблеми: „Убеден съм, че партньорството с ЕС ще даде тласък за развитието на правовата държава и пазарната икономика, които са без алтернатива".
Засега Косово не се ползва с пълната подкрепа на ЕС. Обявената през 2008 едностранна независимост беше призната от 111 държави, от които 23 са европейски членки. Макар и да подкрепят Споразумението за асоцииране на Косово с ЕС, държави като Испания, Словакия, Кипър, Гърция и Румъния отказват да признаят независимостта на страната. Европейската интеграция на Косово се затруднява най-вече от сложните отношения със Сърбия, която е категорично против независимостта на косоварите. Премиерът Вучич съвсем наскоро нарече „ужасяващо" искането на ЕС да се нормализират отношенията между Сърбия и Косово.
DW
