ИД призова за джихад срещу Русия. Но как да назовеш ислямистите "враг номер едно на руснаците", след като това място отдавна е заето от САЩ? Александър Плющев от руската редакция на ДВ за трудностите на демонизирането.

Външнополитическият фокус се измести от Украйна към Сирия. На мястото на "бандеровизма" постепенно се настанява "ИД-илизацията" - може би не толкова бойко, но съизмеримо. Не беше лесна задача да се промени традиционно доброто отношение на руснаците към украинците. Сега с новия враг ситуацията е едновременно и трудна, и лесна, но едно е сигурно: трябва да се действа по-внимателно.

От една страна руснаците никога не са изпитвали каквото и да било съчувствие към страните в някакви си там междуарабски конфликти. Още от времето на съветската война в Афганистан репортажите от Близкия Изток ни показваха все една и съща картина: как някакви брадати мъже, облечени в дрипи, се мотаят около минохвъргачка, радостно дърпат спусъка и стрелят; или пък как няколко души съсредоточено стрелят с автомати към планината; как едноок муджахидин (ако въобще се наричат така) замислено се разхожда по планинска пътека с гранатомет на гърба; как талибани (не знам дали не ги наричат и другояче) се возят на танк сред полуразрушени глинени къщи. Къде ти тук съчувствие?

Както често се случва, и този път Владимир Путин много точно изрази настроенията сред руснаците. "Ние не правим никаква разлика между шиити и сунити", каза той. Или с други думи: ние не искаме да вникваме в същината на конфликта. Имаме си собствена представа за света. Ние сме готови да защитаваме "нашия си кучи син" (както казваше Рузвелт), а всички останали са терористи.
По-добре ИД, отколкото Гейропа?

От друга страна руснаците никога не са възприемали която и да било близкоизточна групировка или държава като непосредствен враг. Дори и по време на втората чеченска война, когато ежедневно пристигаха съобщения, че в сраженията участват арабски наемници и полеви командири. Чечения явно им беше прекалено далече. Руснаците просто никога не са си и представяли дори, че арабските бойци може някога да се озоват някъде из тяхна територия. Точно затова и повечето от тях по принцип бяха против руско вмешателство в Сирия.

За разлика от класическия образ на "бандеровеца", руснаците възприемат всеки арабин като човек, който води постоянен джихад срещу Запада като цяло и в частност срещу Америка. И това всъщност е и най-интересният момент в цялата актуална ситуация. Именно затова в Русия гледат с такова недоумение на наплива на бежанци и безапелационно предсказват поредния край на Европа.

Разбира се, че в тази картина влиза и образът на "проамериканската марионетка" Саудитска Арабия, която постояно смъква цената на петрола. А "Ислямска държава" е острието в борбата срещу САЩ. Е, как тогава да демонизираш този, който не на живот, а на смърт дори се бори срещу твоя най-зъл "партньор", както се изразяват руските дипломати! На гребена на антиевропейската вълна пък често се чува, че било по-добре да има ИД и ред, "отколкото този европейски гей-бардак". И то въпреки че руското министерство на правосъдието призна ИД за терористична организация и забрани нейната дейност в Русия.

Как ли ще постъпи Русия сега?

Сега обаче руснаците трябва някак да се измъкнат от тази ситуация: защото обявявайки война на ислямистите, макар и да бомбардираш опозицията срещу Асад, по неволя се превръщаш в съюзник на САЩ. А в Русия това може да бъде възприето много болезнено.

Но ето, че Владимир Путин припомни за антихитлеровата коалиция пред Общото събрание на ООН. Неговото слово обаче бе по-скоро за вътрешна консумация, а не за външна. Вярно, имало и такива моменти, в които бяхме съюзници с американците. Но няма нищо страшно, другари. Това бе временно.

Сега остава само едно: руското население трябва да бъде убедено, че ИД е реален враг на Руската федерация или че е нещо от рода на съвременен Хитлер. В този смъсъл с обявяването на джихад срещу Русия ислямистите направиха голям подарък на руската пропаганда. Още повече, че те обявиха едновременно с това джихад и срещу САЩ, т.е. руснаците не се сближават с американците, а ислямистите ги поставят на равна нога с тях.

Впрочем и в Москва има терористи. Те пристигнаха в Русия още преди операцията в Сирия и се опитаха да я принудят с атентати да се откаже от бомбардировки срещу "Ислямска държава". И ето, че според последните анкети, повечето руснаци одобряват операцията в Сирия точно толкова горещо, колкото и преди я отхвърляха. Хората започнаха да обсъждат разрушенията в Палмира, както обсъждаха и обсадата на Дебалцево. И сякаш започнаха да забравят Украйна.

Тук трябва да си припомним за взривовете в метрото и по пазарите. Защото страхът от такива нападения не е безпочвен. Може и да ни е трудно да си представим муджахидин с гранатомет по улиците на Москва, но пък си спомняме за взривовете в метрото, по пазарите и в жилищните комплекси. Дали пък цената за изместването на външнополитическия фокус няма да се окаже твърде висока?
DW