Петролът е черното злато, което финансира квази-халифата ИД: осигурява гориво за техните военни машини, произвежда електричество и икономическо влияние за джихадистите. Терористичната група продължава да извлича, рафинира и продава петрол въпреки обстрела, на който е подложен от Русия и Западната коалиция.
Миналия септември ИД успя да поеме контрола над нефтеното находище Yezl в източната провинция Хомс, последното останало в ръцете на правителството на Башар Асад. След изземването на стратегическия ресурс, терористите, построиха система за производство, транспортиране и продажба на суров нефт.
Основният обем петрол в ръцете на ИД постъпва от територията на сирийската провинция Деир ез Зор. Както се посочва в документите, получени от Financial Times, в тази област се произвеждат средно между 34,000 и 40,000 барела на ден. В допълнение, членовете на ИД контролират иракското петролно находище Qayyarah, в района на Мосул. Според експерти, обемът на производството в този град не е повече от 8000 барела на ден, които също са най-вече използваеми само за производство на асфалт.
Общият обем на нефтените находища, контролирани от ИД е неизвестен, тъй като нивото на производство е променено след унищожаването на инфраструктурата, липсата на технология и неспособността на терористите да наемат квалифицирани служители. Въпреки това, петролът все още поддържа функционирането на терористичната организация.
Цената на барел петрол, продаван от ИД зависи от неговото качество. Цената на петрола от Сирия е между 25 и 40 долара за барел. Като цяло, експертите твърдят, че ИД получава 1,53 милиона долара на ден от продажбата на суров петрол.
Един от основните митове за ИД се позовава на финансовия модел. Повечето експерти смятат, че печалбите на "Халифата" са от износа на петрол към съседни държави. Въпреки това, джихадистите основно пълнят хазната от продажбата на петрол на вътрешния пазар.
Споразумения за покупка се подпечатват на мястото на производство, където независимите търговци купуват петрола за препродажба. Това е много организирана система. Сирийски и иракски търговци изпомпват петрола към танкери закотвени в близост и впоследствие го продават чрез различни системи:
- Изпраща се до близкия завод за рафиниране на бензин, а след това до "борса" наблизо.
- Продава са на операторите, които го превозват до областите, завзети от бунтовници в североизточна Сирия или Ирак.
- Предава се на голяма рафинерия или се продава на вътрешния пазар, най-големият от които е разположен на границата между Сирия и Ирак, близо до град Ал Kaim.
Повечето търговци предпочитат първия вариант, защото е по-малко рискован и им дава възможност за допълнително печалба от $ 10 за барел.
По-голямата част от рафинериите, контролирани от ИД се намират в източната част на Сирия. Има няколко в Северозападните територии, но качеството на п продуктите, произведени в тези райони е изключително ниско.
В повечето случаи нефт ът се преработва в "мазут" защото рафинериите нямат достатъчно технологичен капацитет за производство на висококачествен бензин.
Трябва да се отбележи, че повечето рафинерии, които понастоящем функционират в окупираните територии са ръчна изработка. Те са съоръжения, собственост на местни хора, които са постигнали дългосрочни договори с ислямистките фанатици.
