В името на вътрешния мир Испания твърде дълго си затваряше очите за вредното влияние на всевъзможни националисти и сепаратисти. Ето че те отново си показаха зъбите в Каталуния. Този път неочаквано остро.

Четиридесет години след смъртта на диктатора Франко, Испания е изправена пред най-голямото вътрешнополитическо предизвикателство в историята на своята относително млада демокрация. Преди няколко години баските се провалиха в опита си да създадат своя независима държава. Но новото движение за независимост в Каталуния е с друг калибър. Регионът, който има над 7 милиона жители и собствен езиков и културен облик, е обзет от сериозни политически вълнения. Освен това Каталуния е една от най-богатите и динамично развиващи се в икономическо отношение области в страната. Местните избори в неделя, които сепаратистката партия на премиера Артур Мас интерпретира като "плебисцит" за откъсване от централната власт на Испания, носят в себе си порядъчен заряд за „балканизиране" на Иберийския полуостров.
От едната страна на конфликта е тромавата централна власт на държавата, начело с премиера Мариано Рахой, която си представя, че с решение на конституционния съд може да се намери решение на проблемите. Затова днес парламентът в Мадрид спешно гласува нов закон, който да увеличи правомощията на конституционните съдии. Това ще им даде правото, в случай на "нелоялност към държавните институции" и съпротива срещу решенията им, да могат да отнемат властта на някой и друг регионален премиер. Например на Артур Мас. Работата обаче няма да е толкова лесна. Защото отцепническите настроения в Каталуния са междувременно силно нажежени. Дочуват се и първите призиви за гражданско неподчинение. А привържениците на независимостта, които през последните години успяваха да мобилизират по един милион демонстранти в чест на каталунския "национален празник", внесоха нова и трудно предсказуема динамика в спора с централната власт на Испания. Победителите от изборите в Каталуния говорят за „мандат", който им бил даден, за да провъзгласят независимостта на автономната област в рамките на година и половина. Те твърдят, че легитимността на каталунската "нация" има предимство пред законите на испанската държава.
Испанското законодателство не признава нито правото на регионално самоопределение, нито на едностранно обявено отцепване. Затова страната сега е изправена пред конституционен конфликт, който неминуемо ще прерасне в криза на държавността. Остава да се надяваме, че тя ще бъде решена с мирни политически средства. Корените на каталунското недоволство са всъщност от икономически характер. Регионът, който десетилетия наред беше "икономически двигател" на страната, се чувства онеправдан и използван. Онова, което той внася в общата хазна, /"за да се издържали мързеливите андалусци"/ е повече от финансовата подкрепа, която регионът получава от Мадрид. Това може и да е вярно, но все пак е криво скроена сметка, защото останалата част от Испания е огромен пазар за стоките на прилежните каталунци. Ако областта се откъсне от Мадрид, това ще нанесе сериозни вреди и на двете страни.
Стъпка с непредвидими последствия
Също както преди година, когато се очакваше резултата от шотландския референдум, днес мнозина се питат: "Защо пък да не зачетем чуждата воля за независимост?" Половината от испанското население, представлявано от централното правителство в Мадрид, е против подобна стъпка. Икономическите аргументи също играят важна роля. Коя европейска държава би се отказала доброволно от някоя част от територията си, която като Каталуния, й осигурява една пета от общия БВП?
Борбата за надмощие в Испания се води в крайно неподходящ момент. През декември предстоят национални парламентарни избори, а каталунските вълнения безспорно внасят голям елемент на политическа несигурност. Освен това спорът застрашава започналата фаза на бавно икономическо възстановяване, която се забелязва днес след прекараната осемгодишна мъчителна криза. А това може да доведе до какви ли не последствия: евентуален отлив на капитали, пасивност на инвеститорите, та дори „гръцка ситуация" в икономиката. Защото каталунците не са единствените, които могат да сринат консервативното правителство на Мариано Рахой. А и представата за евентуална бъдеща коалиция между опозиционните социалисти и левите популисти от „Подемос", които симпатизират на гръцката „Сириза", едва ли ще се хареса на международния капитал. В случая с Испания става дума не просто за някой периферен член на ЕС, а за бъдещето на ЕС в региона на южното Средиземноморие, че дори и за запазването на еврото.
Испанската политика я очаква продължителна и мъчителна криза. Още отсега премиерът на баските издигна лозунга "Да живее свободна Каталуния!" и настоява за "легален референдум" за самостоятелност. В името на вътрешния мир испанската демокрация твърде дълго си затваряше очите за вредното влияние на всевъзможни регионално-националистически партии и политици, независимо че те внасяха само напрежение и разкол. Ето че те отново си показаха зъбите - този път - с неочаквана острота.
Лео Виланд, Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Всички права запазени.
Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main