В Москва отвори врати една от най-големите джамии в Европа. При това отношението на руснаците към исляма е по-скоро враждебно. Но не толкова заради самия ислям, колкото заради страха от притока на чужди хора.

Новата джамия, която може да поеме до 10 хиляди богомолци едновременно, е една от най-големите в Европа, твърди Равил Гайнутдинов, председател на Съвета на мюфтийството в Русия. На това място и преди се издигаше джамия - още от 1904 година, но през 2005 тя беше съборена, за да се отвори място за новата постройка. В руската столица има общо шест джамии, а мюсюлманите в района на Москва са около 2 милиона. В Руската федерация живеят общо към 20 милиона мюсюлмани.

„Хората в Русия правят много съществена разлика между ислямската религия и самите мюсюлмани", казва Александър Верховски от московския изследователски институт "Сова". Според него близо 40 процента от руснаците имат отрицателно отношение към исляма, но едва 12 на сто пренасят това отношение върху самите мюсюлмани. Мнозина руснаци „възприемат исляма като нещо опасно, което е пряко свързано с терора", уточнява Верховски.

"Москва е най-големият мюсюлмански град в Европа"

В същото време руснаците имат нисък праг на толерантност и към определени етнически групи - най-вече към кавказците. Но това няма нищо общо с религията. „Хората не искат да се строят нови джамии, понеже се боят, че в съответния квартал ще нахлуят много пришълци. Те се страхуват не толкова от джамията, колкото от притока на чужди хора", обяснява експертът. А това нерядко води до открита агресия. В Русия често се стига до етнически мотивирани нападения, но религиозно мотивирани почти няма, посочва Верховски.

Експертът обяснява, че руската държава гледа на ислямския религиозен живот все повече през призмата на борбата срещу тероризма. Властите виждат потенциална опасност във всички неформални мюсюлмански общности, тъй като към тях могат да се присъединяват не само миролюбиви хора, но и екстремисти от нелегалната въоръжена съпротива, казва Верховски. Той упреква руските власти, че поради тези опасения забраняват не само екстремистки структури, но и съвсем безобидни общности.

В Русия определено има враждебност към исляма, твърди и известният ориенталист Алексей Малашенко от московския център „Карнеги". Тази враждебност се подклажда от конфликтите в Кавказкия регион, но също така от екстремизма и от вътрешната и външната миграция, казва експертът и уточнява, че поне по отношение на облеклото руснаците са относително толерантни: „Никой не обръща внимание на жените със забрадки", казва Малашенко.
[Путин с турския държавен глава Ердоган и палестинския президент Абас при откриването на новата джамия]

Путин с турския държавен глава Ердоган и палестинския президент Абас при откриването на новата джамия

Що се отнася до изграждането на джамии, далеч не всички руснаци са на едно мнение по този въпрос, пояснява Малашенко: „В моя квартал преди няколко години построиха голяма джамия, но за конфликти не съм чувал", разказва експертът и цитира мнението на председателя на мюфтийството, според когото във всеки московски район трябва да има по една джамия. „И е прав, защото Москва е все пак най-големият мюсюлмански град в Европа", казва ориенталистът.

Независимо от това повечето руснаци са против издигането на джамии, а причината е, че се боят от пришълците, казва Малашенко и добавя: „Но и пришълците са хора, които искат да се молят някъде. Нима трябва да ги тласкаме към разни съмнителни молитвени центрове, които са люпилни за екстремисти?".

"В Русия е много трудно да си мюсюлманин"

Бахром Хамроев, председател на Дружеството на политическите мигранти от Средна Азия, е убеден, че руската държава води истинска война срещу исляма - и най-вече срещу независимите ислямски организации и дружества: "Налагат се репресии, водят се скалъпени съдебни дела, включително и срещу татари и башкири", твърди Хамроев и добавя: „Днес в Русия е много трудно да си мюсюлманин. В доста случаи местните власти повдигат обвинения в екстремизъм дори само за притежаването на религиозна литература. При това засегнатите хора изобщо не подозират, че държат в библиотеката си книги, които са обявени за екстремистки", обяснява Хамроев. Под черта обаче изводът му е положителен: „Всекидневното отношение към мюсюлманите е в общи линии добро", казва активистът.
DW