Унгария предприема все по-драстични мерки срещу бежанците, а Хърватия се изпокара със Сърбия и Гърция - пак заради бежанците. В същото време ЕС се опитва да намери общо решение, но изгледите за успех не са никак добри.

В навечерието на извънредната среща на ЕС за бежанците, Унгария разреши на своята армия да използва оръжие срещу бежанците по границата. Парламентът в Будапеща одобри разширени правомощия за полицията и армията, сред които употребата на гумени куршуми, сигнални ракети и сълзотворен газ. Решенията бяха приети с мнозинство от две трети.

По силата на това решение, край унгарската граница вече ще патрулират не само полицаи, но и армейски части, които ще проверяват документите на бежанците и ще имат право да ги задържат. След обявяването на „извънредно положение заради масовия приток на бежанци", полицията вече има право да претърсва и жилища, за които подозира, че там се укриват нелегални мигранти.

"Цяла Европа е в опасност"

В общо шест окръга край границите на Унгария със Сърбия, Хърватия, Словения и Австрия е обявено извънредно положение заради притока на бежанци. Още преди около седмица влязоха в сила и по-строги закони, предвиждащи затвор за онези, които се опитват да влязат нелегално в страната. А в изказване пред парламента унгарският премиер Орбан заяви дословно: „Те ни заливат отвсякъде. Не чукат на нашата врата, а направо я разбиват". И добави: „Нашите граници са в опасност, Унгария и цяла Европа са в опасност".

През тази година Унгария е регистрирала 225 000 бежанци. Междувременно страната прегради напълно границата си със Сърбия, което предизвика остри критики от страна на останалите държави в ЕС.

На днешната извънредна среща на вътрешните министри от ЕС се предприема нов опит да се изработи обща позиция по предложението на ЕК за разпределянето на бежанците. Най-вече източноевропейците са против задължителните квоти. По информация на агенция ДПА, в проекторешението от днешната среща ще се казва, че страните, които не желаят да приемат определен брой бежанци, ще бъдат задължени да плащат нещо като глоба. За всеки отказан прием на бежанец ще се плащат по 6 500 евро.

На среща в Прага с люксембургското ротационно председателство на ЕС, външните министри на Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Латвия вече се опитаха да намерят някакво общо решение. Полша обяви, че при определени обстоятелства би била готова да приеме повече бежанци, отколкото ѝ се полагат по квота. В замяна на това обаче Варшава настоява ЕС да реформира своята миграционна и бежанска политика. Две от исканията на Полша са границите да бъдат затворени и да се прави разлика между бежанци и икономически мигранти.
Обвинения и заплахи

Драматичната ситуация по балканския маршрут на бежанците към Западна Европа породи сериозни конфликти в отношенията между засегнатите държави. Така например Хърватия обвини Гърция, че се оттегляла от своята отговорност, като просто препращала търсещите убежище бежанци към други държави. „Абсолютно неприемливо е, че Гърция опразва своите бежански лагери и изпраща хората през Македония и Сърбия към Хърватия", каза хърватският вътрешен министър Ранко Остоич.

Хърватия се изпокара и със Сърбия. Министър Остоич обвини сърбите, че изпращали всички бежанци към хърватската граница. А след като Хърватия затвори седем гранични пункта по границата си със Сърбия, сръбският премиер Вучич се оплака, че заради ограничения транзитен транспорт, както и заради трудностите при износа и вноса на стоки, икономиката на страната му търпи загуби в размер на милиони. "Ако Хърватия не отвори граничните пунктове, ще пристъпим към ответни мерки", заплаши Вучич.

Междувременно в Европа продължават да пристигат нови и нови бежанци. И няма изгледи притокът им да спре.
DW