Русия поддържа Асад в борбата му срещу бунтовниците. Как трябва да реагира Западът? Каква стратегия да приложи в борбата срещу ИД и за овладяване на кризата със сирийските бежанци? Коментар от Клаус-Дитер Франкенбергер.

Постоянно се говори, че за да бъде ограничен наплива от бежанци и мигранти по бедност, трябва да се води борба срещу причините, поради които хората масово напускат родните си места. Този съвет е логичен. Дали обаче борбата срещу причините ще има успех в средносрочна и дългосрочна перспектива? И каква стратегия трябва да бъде преследвана? Какви инструменти трябва да бъдат използвани - политически, икономически, или военни? А това, че неизменно се позовават причините, косвено ни напомня, че Европа не е имунизирана срещу онова, което става в съседните страни. Ние сме пряко засегнати, независимо от това дали си заравяме главата в пясъка или не.
В Сирия, откъдето пристигат най-много бежанци, от четири години бушува гражданска война. В нея участват държави и "недържавни" актьори. Режимът на Асад, подкрепян от Русия, безскрупулно използва всичките си оръжия в борбата срещу "умерените" и радикални бунтовници, въоръжени от регионални сили. Цивилното население страда най-много от войната. А терористичните милиции на "Ислямска държава" (ИД) завладяха междувременно големи територии в Сирия и Ирак. Методите на тяхната власт са варварски. В Сирия и в други арабски държави вилнеят убийства и смърт. Една убийствена диктатура иска да си възвърне контрола върху ситуацията, а джихадистите печелят от разпадането на държавите.
Опитите за дипломатическо решение трябва да продължат
Искането на място да се води борба срещу причините за масовото бягство е, меко казано, нереално. Въпреки това западната дипломация не бива да се отказва. Тя трябва да се опита да намери съюзници. Дори сред тези, които преследват собствени интереси. Само така може да бъде постигнат мир. Дотогава не може и дума да става за ново начало и възстановяване. Русия сама предлага помощта си, но само в борбата срещу ислямисткия тероризъм, не и в борбата срещу причините за миграцията. Москва стои твърдо на страната на режима на Асад, който хвърля касетъчни бомби срещу жилищни комплекси. Москва засилва военното си присъствие в Сирия и вече не изключва участието на руски войници в бойните действия. Путин се надява на политически и геостратегически предимства, както и на засилване на позициите си спрямо Запада.
Как трябва да реагира западният свят? Трябва ли просто да каже: да, по отношение на Украйна сме в конфликт, но сега искаме заедно да водим битка срещу ислямистките терористични организации, пък после ще видим! Може би. Това обаче би означавало да закрепи Асад, след като вече го заклейми като убийствен диктатор. Нека да припомним, че Асад кърваво потуши плахите искания за реформи и това доведе до радикализирането на опозицията и до войната. Сирийската политика на Москва напомня донякъде за началото на съветските действия в Афганистан. Всички знаем докъде доведоха те. И Москва злорадства, че Европа ще се препълни с мигранти и ще бъде отслабена; това се харесва на Кремъл. Европа е оградена с огнен обръч на огромни напрежения. И за да загаси огъня, тя трябва да положи големи усилия. Трябва да прояви воля за действие и засилен ангажимент, включително към страните, които са пряко засегнати от сирийската война. Те имат нужда от помощ. Не бива да очакваме обаче чудеса. Западът вече няколко пъти допусна тази грешка - и за нея платиха както той, така и други.
Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net
Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main