Едните в ЕС искат да помогнат на бежанците, другите пък се опитват да опазят страните си именно от тях: Източна и Западна Европа са дълбоко разединени относно подхода към хората, търсещи убежище. До какво ще доведе това?

До следващата извънредна среща на върха, посветена на бежанската криза, остават само три дни. Дотогава Европейската комисия има още много работа: тя трябва да убеди източноевропейските страни да променят подхода си. Но дали ще успее?
Тази седмица еврокомисарят за миграцията и бежанците Димитрис Аврамополус посети Будапеща и отправи сериозна критика към унгарското правителство заради затварянето на границата със Сърбия. "Всички са единодушни, че външната граница на ЕС трябва да бъде защитена, но не винаги сме били единодушни относно средствата за постигане на тази цел", каза той. Според Аврамополус, граничните огради само засилват напрежението и могат да доведат до насилие. "Освен това е наш християнски дълг да помогнем на сирийците, бягащи от войната", каза още той.
"Никой не може да ни предписва какво да правим"
Унгарският премиер Виктор Орбан обаче иска да предпази християнска Европа именно от тези бежанци, както заяви самият той наскоро в интервю за вестник "Ди Велт". За тази цел неговото правителство предлага нови проекти за защита на външните европейски граници. Гръцките сили за сигурност трябвало да прекратят достъпа до източната си граница, а бежанските лагери трябвало за бъдат изграждани извън територията на ЕС. Както и преди, Будапеща категорично отхвърля идеята за квотен принцип на разпределение на хората, търсещи убежище. Подобни гласове идат и от Словакия. Премиерът Роберт Фицо заяви следното: "Никой не може да ни предписва какво да правим". На този фон трудно може да говорим за постигане на единодушие на европейската извънредна среща на върха на 23 септември.
Преди броени дни еврокомисарят по разширяването на ЕС Йоханес Хан посети Скопие. В интервю за Дойче Веле той заяви, че кандидатът за членство Македония се нуждае спешно от европейска помощ. "Македонците трябваше да се борят с тежка вътрешнополитическа криза (...), а сега пък имат нужда от подкрепа в бежанската криза. Македонците са жертва на тези проблеми, а не причина за появата им", каза Хан. Затова еврокомисарят смята, че Скопие трябва да получи финансова подкрепа за изграждането на приюти и за грижите за преминаващите през страната бежанци.
По време на посещението си там Йоханес Хан изрази и опасения, че някои източноевропейски държави искат да издигнат един вид нова Желязна завеса. "Това много ме натъжава, защото мнозина от нас се бориха дълго за премахването на тези Железни завеси", заяви той. Според него, Брюксел трябва да вложи всичките си усилия да се опита да убеди източноевропейските страни да сменят подхода си и да им припомни какво означава ЕС. "Европа е едно голямо семейство и означава сътрудничество и взаимопомощ. Няма обаче как да сме семейство, ако между нас има огради", казва Йоханес Хан.
"ЕС се огражда с нова Желязна завеса, а във вътрешността се издигат всевъзможни стени", казва Джуди Демпси от института "Карнеги Европа". Според нея, за сегашното поведение на източноевропейските страни има куп исторически и културни причини. "За първи път от 1938 година насам източноевропейците са конфронтирани с идеята, че трябва да приемат чужденци", казва тя. "Преди Втората световна война Полша бе например етнически пъстра държава, а след 1945 се превърна в етнически хомогенна и предимно католическа страна", припомня Демпси.
Кой се страхува от чуждото?
Според нея, в по-старите поколения в Източна Европа се е загнездил "страх от чуждото". "Поляци, чехи, словаци и унгарци изхождат от презумпцията, че са християнски държави в една християнска Европа. Те не са натрупали опит в общуването с други култури - както сега, така и по време на комунизма", изтъква Демпси.
Какво би трябвало да стори в такъв случай ЕС? Джуди Демпси съветва да не се прибягва до принуждаване. "Това би било във вреда на бежанците, които трябва да живеят в тези страни, а и освен това източноевропейците биха гледали на подобен ход като на германско посегателство", казва политоложката. Според нея, в Източна Европа се надига доста груба реторика срещу Ангела Меркел, въпреки че канцлерката винаги е защитавала тези страни. "Меркел очаква взаимни компромиси по въпроса за бежанците, но в момента за това дори и дума не може да става", допълва тя.
Джуди Демпси смята, че идната седмица ЕС не трябва да изпуска нервите си и спокойно да разясни на всички цялата сложност на миграционния проблем. Ако не успее да убеди източноевропейците да сменят подходи, в краен случай може да се стигне дотам западноевропейските държави да поделят бремето помежду си, изтъква политоложката от института "Карнеги Европа".
DW