Един мистериозен влак предизвиква треска за злато в полския град Валбржих. Има ли шанс да се открие митичното „нацистко съкровище"? Дойче Веле разговаря с историка Ралф Банкен.
Въпр.: Целият Валбржих е в иманярска треска. В града пристигат туристи и иманяри, за да търсят нацисткото злато. Каква е причината за тези вълнения?
Ралф Банкен: Перспективата да се открие огромно съкровище, с което човек да стане богат, вълнува мнозина. От времето на националсоциализма съществуват много легенди за митични съкровища, които още не са разкрити. Говори се, например, за злато, заровено в Алпите или потопено в австрийските езера. Подобни истории се разказват непрекъснато и възбуждат фантазиите на хората.
Факт е, че наистина е съществувал влак с нацистко злато – за него писа израелския историк Роналд Цвайг. Този влак обаче е пътувал от Унгария за Австрия. Там е бил открит от американците. В него е имало много ценности, собственост на депортирани или избити унгарски евреи. В крайна сметка американците предават находката на Комисията на ООН за бежанците.
Въпр.: Какво търсят иманярите – богатство или по-скоро известност?
Ралф Банкен: Има хора, които се занимават с подобни издирвания още от 50-те години. Оттогава насам в пресата се разпространяват най–различни легенди. Но има и хора, които искат да разкрият истинската история на нацисткото злато. Те са откриватели по дух и не се интересуват от парите.
Въпр.: Има ли известна доза истина в легендата за нацисткото злато?
Ралф Банкен: По онова време нацистите заграбват огромни имущества – например злато от националните банки във Франция, Нидерландия и Белгия. Минимум 700 тона злато са били окрадени от нацистите в цяла Европа. Движението на това злато може да бъде сравнително добре проследено, защото кюлчетата са били номерирани. Те са влезли в авоарите на германската Райхсбанк и са били използвани за различни цели, в това число и за погасяване на дългове в чужбина.
Освен това нацистите са заграбили и ценности на различни фирми и минни предприятия, в които се е добивало злато. Към това, разбира се, се прибавят и златните ценности, заграбени от убитите в концентрационните лагери . Точното количество на това злато не се знае. В момента се смята, че става дума за около три тона. Тази история обаче е забулена в тайна, защото не е документирана добре.
Въпр.: Дали все още има някъде нацистко злато, което да не е било открито досега?
Ралф Банкен: Нека си представим ситуацията в началото на 1945 година. Райхът затъва в хаос. През февруари и март съкровищата се изнасят от Берлин. Райхсбанк евакуира своите златни резерви на различни места, които не са били така застрашени, както Берлин. Външното министерство също е разполагало със злато, което изнася в Австрия. Друга част от златото попада в Мюнхен, а трета е заровена край Берхтесгаден. Най-голямата част от нацисткото злато е складирана в солниците Меркерс в Тюрингия, близо до Бад Залцунген. Американците по-късно откриват именно това злато.
Руснаците също заграбват всичко, което откриват в своята зона на влияние. Това е доказано. Смята се, че те са заграбили поне няколко тона злато от Берлин. Но за това няма никаква документация. Изчезнал е и целият архив за оперативната дейност на Райхсбанк. В германския държавен архив се съхраняват само меморандуми, изследвания и анализи на икономическия отдел на банката. Затова няма пълна яснота по въпроса.
Въпр.: Какво е съдбата на откритите съкровища?
Ралф Банкен: Златото от националните банки е върнато обратно на отделните страни. А непретопеното злато от концентрационните лагери е предадено на тристранната комисия, създадена от съюзническите сили през 1946 година с цел да се върнат заграбените имущества на пострадалите от войната.
*Ралф Банкен е историк, преподаващ в университетите на Кьолн и Франкфурт/Майн. Има много публикации за икономическата история между 18 и 20 век, както и за икономиката на Третия Райх.
DW
