Повечето бежанци, пристигащи от Унгария в Австрия, не искат да останат там, а бързат да продължат към Германия. Представите им за живота, който ги очаква в Обетованата земя, често нямат нищо общо с реалността.

Намираме се в лагер на Червения кръст в Никелсдорф, близо до австрийско-унгарската граница. Фара Али е видимо неспокойна. Преди няколко седмици платила 1 500 евро на един каналджия, който ѝ обещал, че тя и 2-годишният ѝ син ще са съвсем скоро в Германия. Но след 15 дни мъчително пътуване групата от 30 души, към която Фара Али се присъединила, все още не е достигнала заветната цел. Бежанците били изоставени от каналджията насред нищото, след което били прибрани от австрийската полиция.
Полицаите отвели Фара Али и сина ѝ на сигурно място, където им дали храна и вода. Въпреки това 31-годишната иракчанка е толкова отчаяна, че едва сдържа сълзите си. "Синът ми е с физическо увреждане. Само германските лекари могат да му помогнат", казва жената. Обясняваме ѝ, че и в Австрия има модерно здравеопазване, но тя не ни вярва. В Багдад никой не говорел за Австрия, само за Германия. "Германия е богата. Германското правителство каза, че ще приема бежанци. В Германия е хубаво, а и германските лекари със сигурност ще помогнат на детето ми", обяснява ни иракчанката.
Към Обетованата земя
Фара Али не иска да остане в Австрия. И не е единствената. В понеделник австрийската полиция се опита да прибере 15 сирийски бежанци, които току-що бяха пристигнали от Унгария. Но сирийците се възпротивиха и организираха спонтанна седяща стачка, скандирайки: "Germany, Germany, Germany!". След дълги увещания те най-сетне се съгласиха да напуснат гарата.
Повечето бежанци, които пристигат от Унгария в Австрия, се интересуват само от едно - откъде тръгва следващият влак за Германия. Една жена на име Каафа, която е на път заедно с мъжа си и малката си дъщеря, разказва, че детето ѝ е болно. Но ще потърси медицинска помощ чак когато пристигне в Мюнхен. "Германия няма да ни създава проблеми. Германия ще ни приеме", казва жената. В същото време петима иракчани разпитват как могат да стигнат до Великобритания. Страхуват се, че австрийската полиция ще се позове на Дъблинското споразумение и ще ги върне в Унгария. По силата на това споразумение бежанците трябва да търсят убежище в страната, в която за пръв път са стъпили на територията на ЕС. Но повечето бежанци ни казват, че не искат да живеят в страна като Унгария, защото там се държат лошо с тях. Искат да отидат някъде, където са добре дошли.
"Там ще ми дадат къща"
40-годишният Ахмет Хюсеин иска да замине за Белгия, защото бил чул, че там ще му дадат къща. Мъжът е сам на път - оставил е жена си и децата си в Ирак, докато намери сигурно място за цялото семейство. Разказва ни, че спестявал месеци наред, за да събере 1 500 евро за каналджията, който му обещал сигурно пътуване. "В Белгия децата ми ще имат добри възможности за образование. Но като се замисля, в Германия пък има много работа. Трябва само да науча немски", казва мъжът. А откъде знае, че в Германия има много работа? По време на дългото пътуване другите бежанци не спирали да говорят за това, обяснява ни иракчанинът.
Сирийско дете, пристигнало току-що на гарата в Мюнхен, държи в ръцете си балон, на който пише Тук се сбъдват мечти
Сирийско дете, пристигнало току-що на гарата в Мюнхен, държи в ръцете си балон, на който пише "Тук се сбъдват мечти"
Иранецът Омар Ширван пък ни разказва, че платил 8 000 евро на един каналджия, който му обещал да го закара в Англия. "Обичам англичаните. Знам доста неща за страната и говоря английски. А за Австрия нищо не знам", казва Омар. Питаме го какво точно знае за Англия. "Докато си намеря работа, ще получавам всеки месец пари. И къща ще ми дадат", отговаря иранецът.
Защо не искат да останат в Австрия?
Казано накратко: представите на бежанците за страните, в които искат да отидат, са твърде романтични и често се базират на полуистини. Вярно, че бежанците получават подслон и малко пари, с които да преживяват. В някои страни се предлагат и езикови курсове. Всичко това обаче е валидно и за Австрия. Защо тогава никой не иска да остане там? Повечето бежанци, с които разговаряме, ни казват, че били чували само лоши неща за алпийската република. "Тук няма работа, а и заплатите не стигат за нормален живот", казва иракчанинът Ахмет Хюсеин.
Кирван също е отскоро в Австрия, но вече е променил мнението си за страната. Полицаите, които го арестували в Сърбия, му поискали 100 евро, за да го пуснат на свобода. "Тук няма такива неща - австрийските полицаи бяха много мили", обяснява Кирван.
15-годишният Хамза Алзавах от сирийския град Алепо също се чувства добре в Австрия. Първоначално искал да продължи към Германия, но бил задържан от австрийската полиция. "За щастие", казва той. Младежът прекарва времето си пред един от приемните центрове, където помага на сътрудниците на хуманитарни организации при разпределянето на помощите за новодошлите. "Всички австрийци, които съм срещнал досега, са много мили. Тук определено ми харесва", казва Хамза. Затова и младежът се отказал от плановете си да продължи към Германия. Поне засега.
DW