Китай винаги избира онзи партньор от ЕС, който най-добре отговаря на интересите му. Неслучайно шегобийците казват, че Общността имала 29 различни политики спрямо Пекин: по една за всяка своя членка плюс тази на Брюксел.

Китай е второто по големина национално стопанство в света. От 2013-та насам страната е и най-голямата търговска нация. Воден предимно от своите икономически интереси, Пекин е силно привлечен от Европейския съюз и неговите 500 милиона потребители. Ежедневните търговски сделки на Китай с ЕС възлизат на над един милиард евро. Това автоматично превръща Европа в най-важния търговски партньор на Китай. Само че колкото и да са важни търговските отношения с ЕС, централно място във външната политика на Пекин все още си остават Съединените щати. Включително и поради военното им присъствие в Азиатско-тихоокеанския регион.

ЕС - икономически гигант с дефицити?

Имиджът на Европа в Китай е предимно положителен. Китайските експерти обаче често говорят за нея като за "икономически гигант, който си оставал политическо джудже". Според тях, дори и образът на "гиганта" вече не отговаря съвсем на истината, защото ЕС напоследък губел част от икономическата си дееспособност.

През 2003-та година Европа и Китай издигнаха отношенията си до ниво "обхватно стратегическо партньорство". "Практическото изражение на това партньорство обаче са преди всичко редовните взаимни посещения", пояснява Франсоа Годмон, експерт по проблемите на Китай в Европейския съвет за външна политика.

От китайска гледна точка стратегическото партньорство има един съществен недостатък. Пекин разглежда ЕС като непълноценен стратегически партньор - поради липсата на единство между европейските държави. В Китай отчитат факта, че ЕС преследва обща политика в областта на търговията, но не и по политически и обществени въпроси. Чи Юанлон, експерт по въпросите на ЕС към китайската Академия за социални науки, пояснява кой е основният конфликтен момент в отношенията между Китай и Общността: "По въпроса за човешките права всяка страна от ЕС има свои, собствени възгледи. И разбира се, Китай зачита предимно позициите на онези, които водят по-приятелска политика спрямо него."

Неслучайно шегобийците казват, че ЕС имал не една, а 29 различни политики по отношение на Китай: по една за всяка страна-членка плюс тази на официален Брюксел. Чи Юанлон не крие, че би предпочел ЕС да води единна политика спрямо Пекин. Той признава и това, че китайската кауза се прокарва по-лесно в Брюксел, ако преди това вече е бил постигнат пробив по същия въпрос в Берлин. Отношенията между Германия и Китай наистина са много тесни. Те се основават главно на икономически интереси.

Важните решения не се взимат в Брюксел

Търговията с Федералната република съставлява близо 40% от целия стокооборот на ЕС с Китай. Двете страни поддържат "стратегическо партньорство", същото Китай поддържа и с Франция, Англия, Италия, Испания и Португалия. Особеното в германско-китайското партньорство е, че правителствата на двете страни се срещат един път годишно в почти пълен състав. Германия поддържа толкова интензивен диалог на подобно високо равнище само с осем други държави. Експертът Годмон отчита значението на тези консултации, но от друга страна смята, че подобни двустранни форуми отслабват позициите на Брюксел. "Така излиза, че важните решения явно се взимат на други места, а не в Брюксел", казва той.

Като цяло Китай следва твърде прагматичен подход: Пекин винаги избира онзи партньор от ЕС, който най-добре отговаря на интересите му. В това отношение китайците не са антиевропейски ориентирани, казва Годмон. "Китай обаче се възползва от това, че на двустранно ниво често може да постигне по-благоприятни резултати, отколкото на общоевропейско, затова и преговаря пряко със съответните центрове на властта – най-често с националните държави", пояснява френският експерт.

Има и друго: механизмите за взимане на решения в ЕС са твърде сложни. И поради тази причина за Китай е много по-лесно да си сътрудничи с отделните държави-членки, отколкото с европейските институции.

Понякога обаче и китайците целенасочено залагат на мултилатералната карта, но това не винаги е в европейски интерес. Така например Пекин създаде свой собствен форум на високо равнище с 16 държави от Централна и Източна Европа. Впрочем, в него са представени и няколко източноевропейски страни, които членуват в ЕС.
DW