По време на Втората световна война Швейцария е една от малкото страни, чиято територия никога не е била нападната от нацистките войници. На какво се дължи неуспехът на Хитлер, който помогна да оцелее една страна, която се счита за финансов рай в сърцето на Европа и за една от перлите на капитализма?

Както информира вестник "ABC", от февруари 1937 до нахлуването в Полша през 1939 г., нацисткият лидер Адолф Хитлер винаги е казвал "Уважаваме неприкосновеността и неутралитета на Швейцария." Въпреки това, с времето становището на "Фюрера" се променило и нацистка Германия започнала да планира атаката на страната.

Първият план, наречен "Операция Таненбаум" ("коледно дърво"), започва да се оформя през юни 1940 след завладяването на Франция, което остави швейцарците заобиколени от врага. Армията на Третия райх се готви за едновременна атака от запад и от юг, нещо което според надеждите на Хитлер ще предизвика паника сред населението. Въпреки това, атаката никога не е била реализирана заради плановете за нападение над Съветския съюз, изискващи значителни ресурси.

Втори план, който също искал да се възползва от нацистките позиции във Франция, е бил представен през октомври на 1940 г., но не успял да предизвика много ентусиазъм в Третия Райх и бил забравен. От 1941 г., Хитлер започва да смекчава политиката си спрямо швейцарската държава, което осигурява оптично оборудване за нацистката военна машина.

През 1943 г. се реактивират плановете на нацистка Германия да завладее Швейцария, когато генерал Херман Бьоме предложил да нахлуе в страната изпращайки дванадесет дивизии и три планински дивизии от север, завладявайки непокътнатата индустрия. Падането на Италия в края на 1943 убива последните надежди за Хитлер да завладее Швейцария, която се превръща в една от малкото европейски страни, никога не завладени от нацистите.