Те идват от балкански страни като Сърбия, подгонени от мизерия и страх от преследване. В Германия не получават убежище, защото идват от "сигурни трети страни". Че ромите там всъщност са дискриминирани - какво от това?

През последните седмици постоянно става дума за Драган*. Медиите пишат за него и за хората като него. Управляващи политици се възмущават в многобройни интервюта, защото Драган злоупотребява с щедрата германска социална система. Този ром от сръбския град Шабац седи на пейката пред приемния лагер за бежанци в Бон-Муфендорф. Какво го е довело в Германия? "Проблеми, брато, проблеми! Чух, че тук човек може да получи убежище и да уреди живота си", казва той.

Лоши изгледи

Драган е пристигнал в Германия с жена си и трите си деца. И сега чака служителят от службата за бежанците да го покани за изслушване. Драган има няколко часа на разположение, за да обясни защо търси закрила в Германия. Той ще говори за неволите в родната си страна, за подозрителните погледи по време на търсене на работа, за провокациите и малтретирането, които преживява почти всеки ден. "Ще кажа истината. Пък да става каквото ще", допълва той. Само че Драган идва от една т. нар. "сигурна трета страна". Освен това той е млад и здрав. "Германия дава временно убежище на хора от Балканите само когато те се тежко болни" казва директорът на службата за бежанци Манфред Шмид в разговор с Дойче веле.

Всички казват, че в Сърбия, Македония и Босна няма преследване по политически причини. Също както и в Албания, Косово и Черна гора, които скоро ще бъдат влючени в списъка на "сигурните трети страни". Има и други интерпретации като тази на професора по право Норман Пиех. "В действителност ние не можем да обвиним тези държави в политическо преследване на ромите. Но цялата окаяна ситуация на тази етническа група изпълнява условието за кумулативно преследване", казва Пиех в разговор с Дойче веле. Според него, Германия не зачита тези европейски директиви, които дефинират преследването по-широко, а не само като държавен акт.

Дискриминация и расизъм

Над 90 процента от търсещите убежище граждани на Сърбия са роми.Според официалното преброяване на населението, в Сърбия живеят 155 000 роми.Тези цифри обаче не съответсват на действителното положение. Националният съвет на ромското малцинство изхожда от презумпцията, че много роми не назовават истинската си националност, защото се страхуват от дискриминация. Съветът на ромското малцинство изчислява, че в Сърбия живеят до 500 000 роми. Голяма част от тях живеят под границата на бедността, в гета без течеща вода, ток и медицинско обслужване. Ромските деца рядко посещават училище.

По-малко от един процент от ромите в Сърбия имат висше образование. И това става ясно не само от критиките на неправителствените организации, а и от официални документи на република Сърбия. "Трябва да кажем ясно, че на ромите в Сърбия се гледа като на малоценна раса. Почти никой не иска ром за съсед, приятел, или колега", казва сръбският социолог Дарио Хайрич. Това отношение често води до нападения срещу ромите и техните гета. Примери за този вид расизъм, колкото щеш. Ромите били мръсни и глупави, изнасилвачи и педофили. Подобни постинги се срещат често в социалните мрежи.

"Фалшив кандидат за убежище"

Социологът смята, че белградското правителство подклажда този расизам. Властниците в Сърбия се опитват да поддържат проевропейския имидж на страната, но въпреки това обявяват хиляди граждани за "фалшиви кандидати за убежище". Сръбският премиер Александър Вучич заяви наскоро в интервю за "Зюддойче цайтунг", че ромите "искат само парите на Германия". Германските журналисти пожелават да узнаят защо ромите се по-зле от другите граждани в Сърбия. "По исторически причини. По традиция ромите са много бедни", отговаря Вучич.

Германските популисти също дават своя дял за тези настроения, смята Лена Хюфелман, която консултира кандидати за убежище в кьолнския Съвет за бежанците. Някои демократично избрани политици правят антиромски изявления и по този начин насърчават антициганизма, твърди Лена Хюфелман. "За съжаление не става дума само за политици от ХСС", посочва тя. Хюфелман разказва и за случаи, когато сътрудник на службата за чужденците още преди изслушването на кандидати за убежище от Западните Балкани вече е подготвил писмения отказ на молбата.

Знае ли Драган*, какво мислят за него германските политици? Да, чувал и това, казва младият ром и се усмихва нервно. Неговото семейство ще получава в Германия по 143 евро на човек. Той обаче не е дошъл в Германия за това. "Сигурно някои идват само заради парите. Мнозина обаче бягат от сериозни проблеми", казва той. Драган явно е напълно наясно, че няма да получи убежище. След три до четири месеца той отново ще бъде върнат в родния си град Шабац. Средно толкова дълго трае процедурата за кандидатите за убежище от "сигурни трети страни". Германските политици се опитват сега да я ускорят.

*Името е променено от редакцията

ДВ