Преди точно 70 години е подписана Лондонската харта, която полага основите на Нюрнбергските процеси. Съдебните дела срещу висшите представители на нацисткия режим оказаха огромно влияние върху международното право.

Нюрнбергските процеси бележат нова ера в правораздаването и международното сътрудничество. Тяхната основа е положена преди точно 70 години: в рамките на Лондонската конференция на 8 август 1945 е подписано Лондонското споразумение (наричано още Нюрнбергска харта или Лондонска харта), което установява процедурата за международните и американските военни съдилища, създадени специално за Нюрнбергските процеси.
Малко след подписването на Лондонското споразумение започва и първият процес: на 24 ноември 1945 на подсъдимата скамейка в Нюрнберг застават 22 души. Подсъдимите са част от ръководните нацистки кръгове и дотогава са били държани в затвор в Люксембург. Те нямат и представа какво ги очаква.
Някои от тях смятат, че веднага ще бъдат екзекутирани. Други възприемат като обида факта, че изобщо са арестувани. Главната фигура сред тях е Херман Гьоринг, бивш президент на Райхстага, главнокомандващ германските ВВС и вероятен наследник на Адолф Хитлер. На пресконференция, проведена през юни 1945 година, той дава следния отговор на въпроса дали знае, че е в списъка на военнопрестъпниците: "Не. Въпросът ме учудва, защото нямам представа за какво съм включен в този списък". Навремето Гьоринг наистина няма представа за изключително сложния процес, част от който става и той самият. Дотогава не е бил провеждан подобен процес.
На квадратната маса за преговори
"Нюрнбергските процеси и Лондонската харта имат огромно визионерско значение," казва Лаури Мексьо, професор по международно право в университета Тарту в Естония. "В тази сфера няма нищо по-важно от това. Влиянието върху начина, по който да бъдат дефинирани международните престъпления, беше огромно. Именно тогава се въвежда терминът "престъпления срещу човечеството"", посочва Мексьо.
Лондонското споразумение е резулат от шестседмични напрегнати преговори, проведени на една квадратна заседателна маса в Лондон. "Квадратната форма на масата е била задължителна, за да могат съюзниците да изпратят еднакво големи делегации", пишат Ан и Джон Туса в книгата си за Нюрнбергските процеси "The Nurenberg Trial", излязла през 2010 от печат.
Домакини на преговорите са британците, движещата сила обаче са били САЩ. Именно Щатите дават идеята за това висши нацисти да бъдат изправени на съд. Навремето европейските съюзници са по-склонни на преки наказания. Говори се дори, че още на конференцията в Техеран през 1943 година Сталин предложил да бъдат събрани 50-те хиляди висши нацисти и да бъдат разстреляни.
Създаването на съд за най-ужасните престъпления по това време е историческа възможност за САЩ и най-вече за съдията идеалист Робърт Джаксън. "Крайно време е да уважим правния принцип, според който агресивното водене на война е нелегално и криминално деяние", пише той в доклад до президента Хари Труман по време на подготовката си за Лондонската конференция.
Две правни системи - един процес
Преговорите в Лондон се проточват и Робърт Джаксън затъва в юридически спорове с колегите си. Най-големият проблем се оказват разликите в правните системи на съюзниците. Дали обвинителният акт трябва да бъде прочетен от прокурора и дали доказателственият материал трябва да бъде представен по време на процеса? Или може би обвинителният акт и всички доказателства трябва да бъдат подговени от отделна група и след това представени на прокуратурата и защитата? Дали адвокатите на двете страни трябва да определят процедурата и да подлагат обвиняемите и свидетелите на кръстосан разпит? Експертите водят дълги спорове около тези въпроси. И въпреки че те изглеждат маловажни в сравнение с престъпленията, за които става дума, всичко това показва колко дълбоко е било недоверието между двете страни в Лондонската конференция. Недоверие, което е предвестник на параноята на Студената война.
Робърт Джаксън, който е трябвало да бъде главен обвинител, и руският му колега генерал Иона Никитченко, който е трябвало да бъде съдия, постоянно се заплитат в правни недоразумения, често прерастващи в скандали. Всяка от двете страни обвинява другата в злонамереност. В края на краищата двете правни традиции постигат единодушие - въпреки очевидните различия в мненията.
Идеалният вариант и реалността
В края на преговорите за Лондонската харта съюзниците се обединяват около 4 точки в обвинителния акт срещу 22-та нацистки престъпници: престъпления срещу мира, съвместен план и заговор, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. На пръв поглед обвинителният акт обхваща всичко. Робърт Джаксън обаче не успява да вмъкне две, според него, изключително важни за бъдещето точки. Той е настоявал войната да бъде обявена за универсално престъпление и основите, положени в Нюрнберг, да бъдат валидни по-късно за всички.
Мечтата на Джаксън не се сбъдва: Нюрнберг си остава военен трибунал, създаден специално за осъждането на нацисткия режим. Както тогава, така и днес международното наказателно право не се е освободило от политически влияния. Принципите на Лондонското споразумение бяха поети директно и от Международния наказателен трибунал в Хага, но с тях поети бяха и грешките. "Една от критичните точки по отношение на Международния трибунал в Хага е тази, че той вероятно никога няма да са занимае с американските и руските военни престъпления, защото тези две страни имат думата в Съвета за сигурност на ООН и изобщо в световния ред", казва Лаури Мексьо и допълва: "Т.е. проблемът продължава да съществува. Неволно възниква и въпросът: важи ли правото и за Великите сили? Практически погледнато, май не."
Човечността като юридически принцип
Въпреки сложната политическа реалност, не бива да омаловажаваме значението на Лондонската харта от 1945 година. "Нюрнбергската харта беше една огромна културна крачка напред", казва германският историк Инго Мюлер в разговор с Дойче Веле. От друга страна не бива да се забравя, че Германия не винаги е била готова да възприеме принципите на Хартата. "В Германия имаше съпротива срещу Нюрнбергските процеси, особено от страна на юристите. Германската правна система не признаваше присъдите и когато старите нацисти излязоха на свобода, те имаха чисто съдебно минало. И естествено всички получиха военни пенсии", казва Инго Мюлер.
Той обаче е оптимист. "Поуката от Нюрнберг гласи, че международното право може да бъде наложено. Същевременно слабостта на Международния наказателен съд в Хага се състои в това, че наистина могъщите - САЩ и Китай - не го признават. Сигурен съм обаче, че той оказва влияние върху нашето глобално съзнание", заключава историкът.

DW