Нарастващото икономическо значение на развиващите се страни и нововъзникващите пазари изисква промяна в международната архитектура, така че "да работи добре и за бедните." Хегемонията на група от държави, водена от САЩ е основната пречка за тази трансформация. Това е мнението на Нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц (2001), който сподели своите притеснения относно бъдещето с читателите на вестник "Гардиън".
"Когато Китай предложи Азиатската банка за инвестиции в инфраструктурата да помогне да се използват част от прекомерните глобални спестявания, там където отчаяно се нуждаем от финансиране, САЩ се опита да торпилира усилията", казва икономистът. Стиглиц нарича решението на администрацията на президента Барак Обама да не участва "болезнен и неудобен провал."
САЩ също блокираха пътя към създаването на "върховенство на закона" по отношение на международния дълг и финансите и за намиране "един подреден начин за решаване на случаите на суверенна неплатежоспособност." В момента не съществуват средства за такова решение.
Стиглиц също подкрепя частните инвестиции, но начина, по който администрацията на Обама се стреми да защити преки инвестиции в други страни, оспорва ползите. Във всички търговски споразумения се налага драстично намаляване на регулаторния капацитет на националните правителства в областта на околната среда, здравеопазването, условията на труд и икономика.
Нобелистът счита,че всичко, което трябва да направи Вашингтон за икономическия прогрес е "да се махне от пътя."